Гости: Кънчо Стойчев - заместник-председател на Асоциация на индустриалния капитал в България с ресор „Малки и средни предприятия“; Ваня Григорова – бивш икономически съветник на Конфедерация на труда „Подкрепа“

/КРОСС/ Към момента мерките, които са заложени в двата законопроекта, няма да доведат до бърз ефект. В рамките на няколко месеца - не говорим за седмица или две - няма да доведат до бърз резултат като намаление на цените. Това каза независимият общински съветник и бивш икономически съветник на Конфедерация на труда „Подкрепа" Ваня Григорова в предаването „Здравей, България" по Нова телевизия.

Тя подчерта, че въпреки критиките към управлението, кабинетът все пак води диалог с бизнеса и търговските вериги. Според нея проведените срещи и заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество са опит за търсене на баланс между държавата, работодателите и синдикатите. „Виждаме, че те правят срещи с представители на веригите. Видяхме една тристранка, която се проведе. Те не бяха длъжни да проведат заседание на НСТС, защото законопроектите са внесени от депутати, а не от Министерския съвет", посочи тя.

Според нея пазарът не може да бъде оставен изцяло на саморегулация, тъй като пазарните дефекти се минимизират през регулаторни мерки.

Заместник-председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България с ресор „Малки и средни предприятия" Кънчо Стойчев отбеляза, че проблемът с търговските вериги и натиска върху българските производители съществува от години. Той припомни, че борбата срещу практиките, които ощетяват родното производство, е започнала преди повече от десетилетие.

Според него проблемът не е самото в ниво на цените, а отслабването на българското производство вследствие на концентрацията на пазарна сила в големите вериги.

„Този закон и тези мерки добиха популярност с това, че думата „цени" е в основата. В основата е българското производство", подчерта той.

По думите на Стойчев липсата на държавна намеса в продължение на години е позволила на големите търговски вериги да придобият прекомерна пазарна мощ. „Пазар без регулация е джунгла. Капитализмът е изключително динамична и ефективна система, стига да бъде контролирана", коментира той.

Според Стойчев опасенията на големите вериги, че ограничаването на разликите в надценките между продукти от една категория може да доведе до отпадане на промоционалните оферти и дори до повишаване на цените на най-евтините стоки, са преувеличени и в Европа вече съществуват подобни ограничения. „Има европейска норма - 18-20% е разрешеното в Европа. У нас отиват на 50%. Нарушени са правилата навсякъде", заяви той.

Стойчев подчерта, че не е против самите търговски вериги, тъй като те са донесли модернизация и нови практики в българската търговия. По думите му проблемът е в липсата на държавен контрол през годините. „Те не са виновни. Те направиха свръхпечалби. Те са длъжни да експанзират, когато това им е позволено", коментира той.

Стойчев защити идеята за т.нар. „справедлива цена", като обясни, че целта е не административно определяне на цените, а прозрачност в процеса на ценообразуване. „Трябва да се осветли процесът на ценообразуването. Лъжа е, че това е търговска тайна", каза той.

По думите му голяма част от печалбите на международните вериги се изнасят извън страната чрез различни вътрешнофирмени разходи. „Каквото остане, се обявява за реклама, маркетингови услуги, консултантски услуги и отива в майката като разход. Какво остава в България? Нищо", заяви Стойчев.

Той посочи още, че разполага с множество сигнали от български производители за натиск от страна на веригите и искания за огромни търговски отстъпки. „Има крещящи случаи на натиск за 68% търговска отстъпка", подчерта той и допълни, че в Западна Европа размерите обикновено са между 2 и 12 процента.

Ваня Григорова също защити идеята за по-сериозна държавна намеса и даде пример с държавната компания „Ел Би Булгарикум", която според нея е показала, че е възможно хранителни продукти да се продават на по-ниски цени. „Тя си изгради собствена търговска мрежа, през която продаваше мляко, сирене и кашкавал на много по-ниски цени от това, което можехме да намерим в големите търговски вериги", каза Григорова.

Според нея това е пример как пазарните механизми могат да работят в полза на потребителите, когато има реална конкуренция. „Те, от една страна, притискат българския производител, за да постигнат тези отстъпки, а от друга страна надуват цената", заяви тя.

Григорова уточни, че предложените мерки не представляват таван на цените, а по-скоро ориентир за нормалните пазарни нива. „Това е една ориентировъчна стойност. Абсолютно обективно, но това не е задължително", обясни тя.

По думите на Стойчев България също би могла да развие силно местно производство, ако държавата прилага по-активни политики в подкрепа на българските производители и ако потребителите подкрепят родните стоки.

Ваня Григорова отбеляза, че малките производители трудно могат да оцелеят самостоятелно и трябва да се обединяват в кооперативи, за да имат по-силна позиция на пазара. Тя даде пример с хлебопроизводителите, които от години твърдят, че едва около половината от крайната цена на хляба се формира от реалните производствени разходи, а останалото е търговска надценка. Според нея именно затова правителството се опитва да ограничи „спекулативните надценки" по цялата верига.

Кънчо Стойчев отбеляза, че в системата на държавната администрация съществуват хиляди незаети щатове, чиито средства впоследствие често се разпределят под формата на бонуси. Според него е необходим сериозен анализ за дублиращи се функции, обединяване на звена и по-широко въвеждане на електронно управление.

Стойчев подчерта, че не става дума за „сеч" в администрацията, а за оптимизация и по-ефективна работа на институциите. Въпреки това той бе категоричен, че съкращения са необходими, защото населението на страната намалява, а администрацията продължава да се разширява.

„Българският бизнес е за решителни съкращения - не на сляпо, а със сериозен анализ", заяви той.

Ваня Григорова оспори част от данните за размера на администрацията и предупреди, че механичното орязване на разходите за персонал може да доведе до още по-сериозен недостиг на кадри в ключови контролни институции. Тя даде пример с Комисията за защита на потребителите, където според нея работят твърде малко инспектори за реален контрол върху десетки хиляди търговски обекти в страната. По думите й много незаети щатове не са излишни, а остават свободни заради ниските възнаграждения и непривлекателните условия на труд. Тя настоя, че реформата трябва да бъде насочена към ненужните агенции и политическите назначения, а не към орязване „на калпак".