/КРОСС/ Отказът да бъде създадена парламентарна комисия за разследване на дейността около „Осемте джуджета" е ясен сигнал за продължаващи зависимости и нежелание за пълно изясняване на фактите. Това каза журналистът от платформата за разследваща журналистика „Извън ефир" Николай Стайков в предаването „Здравей, България" по Нова телевизия.

Той постави под въпрос както начина, по който са били събирани и съхранявани доказателства по делото, така и последвалото им „размиване" в различни официални документи и съдебни актове. Според него още от самото начало случаят е бил представян с „бомбастични съобщения", в които прокуратурата говори за разбита организирана престъпна група и иззето злато за милиони левове, но впоследствие същите тези стойности започват да се променят рязко и необяснимо.

Стайков акцентира върху най-спорния елемент в казуса - съдбата на иззетото злато и парични средства. Той припомни, че първоначалните публични съобщения са говорили за приблизително 35 килограма злато и обща стойност около 4 милиона лева, докато в по-късни етапи сумите се свиват първо до около 1 милион, а в съдебни решения вече се появяват и оценки от порядъка на 100 хиляди. „Не знаех, че златото има такива свойства - да се изпарява", коментира той с ирония, като подчерта, че подобни разминавания поставят фундаментални въпроси за това как се документират и съхраняват веществени доказателства в рамките на прокуратурата. В този контекст той посочи и публични кадри и съобщения от самата прокуратура, в които случаят е бил представян като изключително тежък удар срещу престъпна мрежа, докато години по-късно реалните последици изглеждат значително по-неясни и смекчени.

Особено остър в изказването си Стайков беше по отношение на институционалната отговорност и възможната злоупотреба със служебно положение. Той определи случая като пример за „тотална злоупотреба" и „демонстрация на мафиотизация на прокуратурата", при която, по думите му, се използват не само съмнителни документи, но и вътрешна институционална подкрепа, за да се постигнат определени резултати по разследванията. „Използвани са фабрикувани фактури, договори и документи, които после се легитимират в процеса", заяви той, като постави под въпрос как е възможно подобни материали да преминават през различни нива на контрол без реална санкция за участниците в процеса.

Според него най-тревожният въпрос остава не само изчезването или променянето на стойности, а липсата на яснота кои конкретно магистрати са били отговорни за ключови действия по делото и защо към тях не са повдигнати последващи обвинения.

Той спомена и конкретни имена на магистрати, които според него са били част от процеса по наблюдение и вземане на решения. Той припомни, че в различни етапи на разследването са участвали прокурори като Димитър Франтишек Петров и Кирил Пейчинов, както и други фигури, които впоследствие изчезват от публичния дебат около случая.

„Къде са хората, които са си затворили очите пред очевидно неистинските документи?", попита той, като подчерта, че отговорността не може да бъде сведена единствено до формални действия, а трябва да включва и всички участници в институционалната верига на решенията. Стайков постави и въпроса защо първоначалните обвинения за организирана престъпна група впоследствие изглеждат разпаднати или ограничени, включително по отношение на лица от самата система.

Свидетелските показания на бизнесмена Илия Златанов според журналиста са ключови за разбирането на механизма на действие в случая. Той припомни неговия разказ за това как след влизането му в офиса, свързван с фигури около Петьо Еврото, започва бърза поредица от действия - обвинения, обиски и изземвания, които се случват в изключително кратки срокове. „Той говори за вълшебното килимче - в момента, в който стъпиш там, започва да се случва цялата процедура", обобщи Стайков, като добави, че впоследствие се появяват и визуални материали, включително записи, които според него показват съществуването на паралелни механизми на влияние извън официалната съдебна система.

Той подчерта, че този елемент е особено тревожен, защото поставя въпроса кой реално контролира хода на разследванията и дали институционалните решения не са повлияни от външни или неформални структури.

Той изрази разочарование, че въпреки публичните данни и множество свидетелства, не се наблюдава реален институционален натиск за изясняване на всички обстоятелства. „Кръгът около „Осемте джуджета" е много по-голям и продължава да функционира", обобщи той, като подчерта, че според него казусът не е приключил нито юридически, нито обществено.