/КРОСС/ Справедливо покачване на цените ще има, когато се въведе механизъм за определяне на минималната работна заплата, а не бъде обвързана нетната минимална работна заплата към средната. Това каза Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата в предаването „Денят започва" по БНТ.

По думите му в дебата за антиинфлационните мерки липсва анализ на данните за инфлационния натиск, породен от високите цени на горивата и за ръста на минималната работна заплата през последните години. „Въпросът е дали с тези мерки, преписани дословно от германския закон, ще се постигнат съответните цели.

Данните от НАП за проверки в 4000 обекта за продажба на хранителни стоки показват нарушения в 300 обекта. „Това не предполага такава сериозна държавна интервенция в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите, при положение че са констатирани под 10%", смята Тодоров.

И към настоящия момент в Закона за защита на конкуренцията съществува механизъм и процедура за установяване на господстващо положение, отбеляза той. „Т.е. регулаторният орган в момента има съответните законови правомощия да констатира незаконосъобразни или отклоняващи се от нормалната пазарна практика поведения на по-големи пазарни играчи. Така че не очакваме това съвместно господстващо положение и новата регулация да окажат съществено влияние върху пазара", обясни той.

Преминаването от лев към евро е дала възможност на някои търговци необосновано да повишат цените, отбеляза Тодоров. „Но и към настоящия момент регулаторните органи имат инструменти и възможности да следят и да осъществяват контрол на пазара."

Тодоров определи като екзотична формулираната презумпция за виновност спрямо търговци, при която те трябва да доказват липсата на нелоялна търговска практика. „Те трябва да доказват наличие на отрицателен факт, т.е. несъществуваща търговска практика, което е противоречиво на българското право, тъй като в него се доказват положителни, а не отрицателни факти", коментира Тодоров.

Според БТТП регистърът, който се планира да бъде създаден към Закона за защита на потребителите, трябва да бъде базиран на стандартите за проследимост, които се използват в целия свят. „Тези стандарти дават уникална нотификация на продукти, на лица, на локации, което означава, че една стока може да бъде проследена от производителя, цялата транспортна верига до продажбата. Ако искате това нещо да се случи и да има цифров отпечатък на стоки, транзакции и логистично движение, трябва да се използват такива стандарти", обясни Тодоров.