/КРОСС/ Това е една история за изчезващата, но постепенно възраждаща се професия на книговезането. Това е и разказ за хората, които вдъхват нов живот на старите книги и пазят един почти забравен занаят.

Книговезането често се описва като изкуството да се създаде „къщичка" за една книга - не само да бъде красива, но и да оцелее във времето. В него се използват ръчни техники като шиене на страници, слепване с конци, кожени корици, златни орнаменти и релефни гръбчета. Изработката на една ръчна подвързия може да отнеме над 10 часа.

Една от малкото останали майсторки книговезци у нас е Силвия - самоука „лекарка за книги", която вече повече от десет години възстановява повредени и ценни издания. Тя е превърнала своята таванска стая в своеобразна „спешна помощ" за книги с история.

„Не правя просто тефтери и красиви подвързии. Използвам стари техники, доказали се през вековете", споделя тя. По думите ѝ често при нея попадат книги с голяма сантиментална стойност - наследени семейни издания или подаръци с лично значение.

Според Силвия именно масовото производство е довело до спад в качеството на подвързиите, но това прави реставрацията на стари книги още по-важна. Истинската стойност, казва тя, не е само в съдържанието, а и в начина, по който една книга е съхранена.

Въпреки трудностите, майсторът вярва, че занаята не изчезва, а се възражда. Все повече хора проявяват интерес към книговезането, а нови специалисти започват да търсят и възстановяват старите техники. „Това е пазителство на знание, което трябва да бъде съхранено - дори и в малки мащаби", казва т