Проф. Стелиян Димитров: Причините за водното бедствие са комплексни
Секция: Коментари
24 Май 2026 11:07
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Проф. Стелиян Димитров: Причините за водното бедствие са комплексни

/КРОСС/ Причините за водното бедствие са комплексни. Общото е, че наводненията се случват там, където имаме подходящи географски условия да се случат тези явления. Това каза проф. Стелиян Димитров - директор на Националния център за геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет, в предаването „Тази неделя" по бТВ.

По думите му валежите са били основният отключващ фактор за кризисната ситуация. „Валежите са факторът, който е отключил тази кризисна ситуация. За тези валежи се знаеше сравнително отдавна", каза той.

В някои райони са измерени много високи количества дъжд. „На Черни връх - 140 литра, Килифарево - 125 литра, а на много места 80-90 литра. Това е страшно много вода", заяви той.

Той допълни, че особеностите на релефа и урбанизацията значително увеличават риска. „Водосборът на Янтра практически представлява един заключен речен коридор в един много тесен пролом с много меандри, с много стеснения, което допълнително създава условия", каза Димитров.

По думите му естествените заливни тераси са били застроени. „Тези тераси, както се случва нормално в природата, са взети от урбанизирани територии, буквално е строено на брега на реката", посочи той.

Моделите за наводнения са били разработени отдавна. „Тези наводнения в случая са в така наречените райони със значителен потенциален риск от наводнения", каза той.

Димитров припомни, че е участвал в изготвянето на първите карти за риска. „Аз бях част от екипа, който правеше първите карти на заплахата и риска от наводнения в България", заяви той.

По думите му още тогава е било ясно, че в засегнатите райони съществува риск. „Още тогава сме представили модела, на базата на който се случват днешните бедствия", посочи експертът.

Той подчерта, че данните съществуват от години, но проблемът е в тяхното използване: „Нещата са се знаели още преди 10-12 години. Знаеше се как ще протече тази ситуация", каза Димитров.

Относно прилагането на научните данни той заяви, че проблемът е в интерпретацията им: „Не е просто да имаме данните, а трябва тези данни правилно да ги интерпретираме и да ги използваме във всички дейности, свързани с планирането и управлението на територията", обясни той.