/КРОСС/ Българският хелзинкски комитет публикува годишния си доклад "Правата на човека в България през 2025 г." Прегледът на събитията, законодателните инициативи и съдебната практика сочи продължаващ регрес на върховенството на правото и защитата на уязвимите групи, на фона на силен натиск върху гражданското участие. Отделни положителни практики говорят за устойчивост на демократичните ценности в една цялостно враждебна среда.

Годишният доклад на БХК за правата на човека в България през 2025 г. очертава година на задълбочаваща се институционална нестабилност, ерозия на върховенството на правото и нарастващ натиск върху гражданското пространство. Общата картина е на формално функциониращи демократични процедури, които не произвеждат реална отчетност, справедливост и защита на права. 

Особено тревожна остава кризата в съдебната власт.

Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към ВСС продължиха да функционират с изтекли мандати, а ключови позиции в системата останаха заети от временно изпълняващи функции лица. Това е паралелен механизъм за упражняване на власт, който може да продължи неопределено време без гарантирана отчетност. Докладът описва среда, в която натискът върху независими магистрати приема различни форми - от кадрови предупреждения, публична дискредитация, натиск за отводи по чувствителни дела и дори физическо насилие. 

Задържането на кмета на Варна Благомир Коцев, бившия заместник-кмет на София Никола Барбутов и двама общински съветници от Варна е драстичен пример за използване на лишаването от свобода като инструмент за политически натиск. Масовите задържания по време на протестите в края на годината допълват тази картина - задържани са общо около 130 души, при съмнения за превантивни задържания и липса на индивидуална преценка. БХК оказа правна помощ на задържан, пострадал от полицейско насилие, който дълго време не е получил адекватна медицинска помощ.

Количествените данни, които БХК събира ежегодно, показват и сериозния мащаб, и продължаващото институционално неглижиране на полицейското насилие. По данни на прокуратурата от 1 януари до 30 септември 2025 г. са образувани 161 преписки за насилие от правоприлагащи органи, но внесените в съда обвинителни актове са едва три, а осъдените лица с влязъл в сила съдебен акт - две. От данните, получени от МВР, става ясно, че до областните дирекции са достигнали поне 111 сигнала за полицейско насилие, от които едва 42 са препратени на прокуратурата.

Системната атака срещу гражданските свободи е друг централен акцент в доклада.

През 2025 г. неправителствени организации, активисти, журналисти и граждански инициативи бяха подложени на политическа стигматизация, административни ограничения и опити за делегитимиране. 

От свиването на финансирането на гражданския сектор на международно равнище пострадаха директно уязвими групи. БХК беше принуден да затвори правната приемна за  търсещи убежище, бежанци и мигранти. През изминалите 30 години приемната е оказвала подкрепа на между 2000 и 15 000 души годишно. 

Вътрешнополитически през годината неколкократно беше предлагано законодателство, което ограничава правата на гражданските организации, стигматизира ги и поставя в риск от властови произвол работещите в тях. Свободата на изразяване беше подложена на системна атака с редица инициативи, като SLAPP-делата постигнаха тревожен успех с присъдата, произнесена срещу журналиста Борис Митов. Тези процеси бяха съпътствани с продължаващ застой в синхронизирането на законодателната уредба за по-високи гаранции в свободата на изразяване и цифровите права.

Отслабване на защитата на уязвими групи

Цитираните дотук процеси се отразиха регресивно върху защитата правата на уязвимите групи. Въпреки някои успехи в съдебните дела срещу реч на омразата, практиката на КЗД остана непрозрачна и често без необходимите гаранции, които националният орган по равенство е задължен да предоставя. Усилията за институционализиране на хомофобията чрез законодателния процес продължиха. Отбелязва се също системният натиск върху правата на децата - едновременно през проекти за промени в ЗПУО, ЗЗД и Семейния кодекс, и чрез фрапиращ публичен наратив от политици и институционални представители, който приравнява грижата за благосъстоянието на децата с ограничаване на правата им и дори оправдава някои форми на насилие. Най-тревожната находка беше свързана с децата в конфликт със закона и институциите по морално остарелия ЗБППМН, по силата на който в ДВНМН са настанени 161 деца, а във ВУИ и СПИ - 101 деца.

В доклада за 2025 г. за първи път в главата за правата на хората с психични разстройства обръщаме сериозно внимание на зависимостите, които остават почти невидима група в правозащитния дебат, въпреки че са подложени на тежка стигма, дискриминация и системни откази от лечение. Състоянието на психиатричната грижа като цяло остава тревожно.

В заключение общият извод е, че България се нуждае не от отделни корекции в конкретни системи, а от възстановяване на базовите гаранции за отчетност, независимост, граждански контрол и реална защита на уязвимите групи.

Пълния текст на доклада можете да намерите на: 

https://bghelsinki.org/dokladi/human-rights-in-bulgaria-in-2025/ .