/КРОСС/  Как България да балансира между цени и заплати и ще се стигне ли съкращения в администрацията коментираха президентът на КНСБ Пламен Димитров и председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев в ефира на „Здравей, България".

Наличието на нелоялни търговски практики е безспорно, те трябва да бъдат описани в закона, за да могат органите, ангажирани с това, да си свършат работата, смята Велев. В законопроектите има текстове, които могат да породят въпроси и при недобросъвестно отношение на държавната администрация да създадат проблеми, допълни той.

Димитров коментира, че цените у нас са по-високи от тези в Германия, Франция, Нидерландия, като това се дължи на нелоялни търговски практики, надценки, господстващо положение на пазара. Той допълни, че това се наблюдава при търговци, които оперират и в чужбина, но там надценката е много по-малка - около 30%. За сравнение у нас надценката на млякото и млечните продукти например е 130%.

Велев каза, че служебното правителство е отчело за първото тримесечие 580 милиона евро в повече платени за заплати в бюджетния сектор. Димитров изрази несъгласие с тези данни, като посочи, че в бюджета пише 13,4 милиарда евро за заплати за годишна база, а пенсиите са отделно перо. 5% увеличение на годишна база прави 650 милиона евро - това са парите, които ще излязат в повече, подчерта той.

Велев коментира заплатите в сектор сигурност. Според него там има преразход, като по подобен начин стоят нещата и в сектор правосъдие. Димитров коментира, че има хора, които са получили увеличение от 15% на заплати от 700 евро, но има и други, които са получили 70% увеличение върху най-високите заплати. За вторите той допълни, че там може да има съкращения, но при другите не би трябвало. По негови думи има големи дисбаланси.

Велев смята, че дефицитът вече е минал 3% и ако до края на годината не се вземат мерки, той ще достигне до много сериозни размери. Според Димитров бюджетният дефицит се генерира не от заплатите, а от разходите за ПВУ.