/КРОСС/ Въвеждането на процедурата по свръхдефицит зависи от това дали от тези 3,5% ще бъдат приспаднати военните разходи. Това каза председателят на НСИ доц. Атанас Атанасов в предаването „Говори сега" по БНТ.

Според Маастрихтските критерии дефицитът трябва да бъде до 3% от брутния вътрешен продукт, припомни той. Преди 40 дни НСИ са публикували данните за дефицита за миналата 2025 година и те са 3,5%. „От този 3,5% дефицит, който очевидно е над този критерий от 3%, имаме право на дерогация, свързана с военните разходи. Ако се махнат разходите за отбрана, може би ще отиде някъде около 3%", поясни той.

Дефицитът се изчислява от Националния статистически институт, а „Евростат" само го верифицира, обясни доц. Атанасов. За миналата година са направени две оценки. „Предварителната първа оценка беше направена на 22 април и беше публикувана. Това са предварителните данни и според тях дефицитът за миналата година е 3,5%. През октомври месец ще излязат окончателните данни, които предполагам, ще бъдат много близки до предварителните", поясни той.  

През 2024 дефицитът е 3%, а през 2022 - 2%. „Не е толкова важно само колко е дефицитът за миналата година, а и каква е посоката. Ако тази година бюджетът е в рамките на 3%, няма да има нищо страшно. Целият ЕС е надхвърлил 3%. В Белгия, Франция, Румъния, Полша дефицитът е много над тези 3%. Те са в такава процедура", посочи доц. Атанасов.

Той бе категоричен, че данните на НСИ не могат да бъдат манипулирани. Те се верифицират от „Евростат". „Единствените, които изчисляват инфлацията в България, са НСИ. НСИ изчислява два индекса. Единият е индексът на потребителските цени, който е официалният измерител за инфлацията, а вторият е хармонизираният индекс на потребителските цени, който даваме на „Евростат", за да може да се сравняваме с останалите държави от ЕС. Няма разлика в методологията, тя е абсолютно хармонизирана, още когато сме станали член на ЕС преди 20 години. Няма как да бъдат манипулирани данните, дори да не се харесват на политиците", поясни председателят на НСИ.

Индексът на потребителските цени измерва средното покачване на цените. вътре се включват над 860 стоки и услуги. „Някои от тях нарастват с много повече от 5%. При дизеловото гориво се увеличи цената с 50%. Има други, които бавно покачват цените, докато при други цената дори намалява", поясни доц. Атанасов.

Сред услугите, които най-бързо покачват цените си, са свързани с горивата, куриерските услуги, шофьорските курсове, екскурзии. „Храните са следващите продължават да поскъпват. В някои случаи цената на горивата оказва съществено влияние върху ценообразуването, докато при други - малко по-бавно. Ресторантите и хотелите са следващата група, при която се очаква повишение на цени. Тенденцията на покачване на инфлацията се запазва", обобщи доц. Атанасов.

БНТ, „Говори сега"