/КРОСС/ 21 декември 2001 г., 18:30 часа. Над 1000 младежи между 10 и 18 години чакат плътно притиснати един до друг дискотека „Индиго" да отвори врати за детско парти. Навън е минус 10 градуса, стълбите пред бившата зимна пързалка са заледени. Някой се провиква, че входът е безплатен, децата се втурват към вратата, но тя е все още затворена. По хлъзгавите стълби следва блъскане и паника. Загиват седем деца между 10 и 15 години. Делото за трагедията продължи няколко години и завърши без нито една ефективна присъда.

В памет на загиналите деца днес на мястото на бившата дискотека стои паметникът „Дървото на живота". 25 години по-късно трагедията в „Индиго" е в основата на независимия проект на режисьора Бояна Авджиева.

Филмът „Всички момичета" разказва за компания приятели, за техните мечти, за първите им разочарования и за това как една такава трагедия остава да тежи в живота на цяло поколение.

Лентата е снимана с минимален бюджет - изцяло с дарения и лични средства в продължение на две години. Зад камерата и пред нея застават няколко поколения актьори и режисьори.

Голямата цел на екипа е филмът да бъде готов през декември, когато се навършват 25 години от нощта пред „Индиго".

„Не претендирам, че това е биографичен или документален филм. Той не сочи с пръст. По-скоро целта ми е да е една картина на едно поколение, което израсна в този период. Обичам да го наричам поколението на изгубената младост", каза в „120 минути" Бояна Авджиева.

„Много исках във филма да присъства темата за общата безотговорност през героите, през младите. Не сочим с пръст виновни, а по-скоро виждаме как това се отразява на нас като млади хора, израстващи в тази среда", разказа тя.