/КРОСС/ Всяка година институции в лицето на държавата и общините проактивно оставят без дом деца и семействата им, разрушавайки единствените им домове, без да се ангажират с последиците за засегнатите. По данни на БХК десетки деца всяка година остават без дом заради евикции.

В България няма институция, която да следи, анализира и публикува информация за броя на децата и семействата, които са засегнати от принудително изселване и разрушаване на единствените им домове, поради това, че са построени незаконно. Данните на БХК от казусите, по които организацията е работила през годините показват, че този проблем засяга десетки деца всяка година. 

Институциите продължават да пристъпват към разрушаване на незаконни постройки, дори когато те са единствени домове на живеещите в тях и сред засегнатите има деца и други уязвими хора, а подкрепата, която оказват е краткосрочна и крайно недостатъчна. Това сочи проучване на БХК, проведено през пролетта на 2026 г. в рамките на проекта „Бъдеще за „Захарна фабрика". Макар проектът да носи името на масовите евикции от едноименния столичен квартал през 2025 г., участниците включват пострадали и при други масови евикции в няколко населени места от последните години.

Един от основните проблеми, които проучването установява, е че при евикции децата най-често губят не само дома, с който са свикнали, а сигурната си среда. Макар да са сравнително редки случаите, в които изселените от незаконни постройки семейства остават буквално на улицата, в масовия случай разрушаването на семейния дом разрушава и семейната стабилност.  "Обикновено намират временни решения - получават подслон при роднини, познати или търсят квартири и дом в ново населено място. Това обаче означава преминаване към по-несигурни условия на живот", се посочва във фокус група с представители на публични власти и експерти в София. 

От проведените интервюта със засегнати става ясно, че част от загубилите домовете си в последствие години наред остават зависими от временни решения. Няколко семейства от махалата в "Захарна фабрика" например продължават да живеят в Дома за временно настаняване, въпреки че условията в него не отговарят на нуждите на семейство с деца - събраните от БХК свидетелства описват по 2 до 5 души в една стая, общи кухни, бани и тоалетни и силно ограничено пространство. Свидетелствата от кв. „Орландовци" пък показват, че почти десет години след разрушенията на незаконни къщи там, има хора, които не са намерили друг постоянен дом.

Липсата на жилищна сигурност става причина част от децата да спрат да посещават училище или детска градина, или да се наруши достъпът им до здравеопазване и други социални услуги. Според интервюирани представители на социални служби сред изселените семейства възникват случаи на деца без ЕГН, деца без акт за раждане, невъзможност за издаване на лични карти на достигналите възраст, затруднения при записване в училище, проблеми с достъпа до здравни услуги и социални права. Има случаи, в които липсата на адресна регистрация блокира записване в училище или явяване на държавни изпити. 

Незаконното строителство е реален проблем, но при премахване на незаконни постройки държавата е длъжна да действа пропорционално и да гарантира, че децата няма да бъдат оставени без дом, без училище, без здравни грижи и без защита.

Тази дейност е финансирана от Европейския Съюз в рамките на проект „РОМСКИ ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В ПОДКРЕПА НА ЦЕННОСТИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ" (ROVA), координиран в България от Асоциация Интегро. Изразените мнения и възгледи са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския Съюз или Европейската Kомисия. Нито Европейският Съюз, нито органът, предоставящ гранта, могат да бъдат държани отговорни за тях. Проектът е подкрепен от Foundation Remembrance, Responsibility and Future (EVZ). Настоящото издание не представлява становище на Фондация EVZ. Авторът носи отговорност за всички съдържащи се в него твърдения.