/КРОСС/ Правителството работи по законопроект за публично-частните партньорства, който ще даде сигурност за големите стратегически проекти

Има ясна политическа воля да заздравим сътрудничеството и да отворим една нова страница в нашите взаимоотношения с Китайската народна република. България е отворена за бизнес и за повече инвестиции. Това заяви вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев на откриването на провеждащата се в София във вторник Китайско-българска кръгла маса за търговия и инвестиции.

Акцент в неговото изказване бе поставен върху целенасочени действия на българското правителство за създаване на конкурентна и предвидима среда за инвеститорите. Вицепремиерът Пулев подчерта подготовката на законопроекта за публично-частното партньорство, който ще даде допълнителна сигурност при реализацията на големи стратегически проекти, както и върху създаване на новото координационно звено към Министерския съвет. Новата структура ще има задачата да улесни инвеститорите чрез единна точка за контакт с администрацията, намаляване на бюрокрацията и по-добра междуинституционална координация при реализация на инвестиционни проекти.

Той акцентира върху дългогодишните приятелски отношения между България и Китай, както и върху политическата воля за задълбочаване на диалога и превръщане на добрите двустранни отношения в предпоставки за реални икономически резултати. Пулев подчерта, че се наблюдава засилен интерес към индустриално сътрудничество в приоритетни сектори, като отбеляза, че след стратегическото партньорство, постигнато при визитата на президента Румен Радев в Китай през 2019 г., се отчита устойчив ръст в търговския обмен. „Следващата цел е значително увеличаване на преките инвестиции чрез съвместни усилия и принципа „win-win" сътрудничество", добави той.

Вицепремиерът Пулев допълни още, че след успешните ключови работни посещения, водени от премиера Румен Радев в Брюксел, Париж и Берлин в последните дни, България вече не е в периферията на Европейския съюз, а има потенциала освен че е пълноправен член на ЕС и еврозоната, но и да се превърне в значим икономически и енергиен център в региона, като същевременно развива балансирани отношения и с държави извън ЕС, отчитайки националния си интерес.

Той подчерта необходимостта от диверсификация на икономическите партньорства и задълбочаване на сътрудничеството с Китай и други държави от Близкия и Далечния Изток.

В контекста на засиления интерес на азиатски компании към България, той обърна внимание и на автомобилния сектор, който има съществен принос от над 10% към БВП и разполага с развита екосистема от над 380 компании и 38 R&D-центъра. По думите му, страната ни трябва да се позиционира като ключов участник във веригите на доставки и да се адаптира към глобалните икономически тенденции и лидерските позиции на Китай в този сектор на глобално ниво.

Вицепремиерът Пулев обяви и предстояща мащабна програма за модернизация на инфраструктурата в страната, включително развитието на пристанищата Бургас и Варна. Той отбеляза и преструктурирането на МИИИ с фокус върху насърчаването на инвестициите, както и задълбочаването на диалога с финансови институции с цел осигуряване на устойчиво финансиране на големи инвестиционни проекти в България.

По-рано министър Пулев проведе среща с 21 водещи китайски компании, в рамките на която посланикът на Китайската народна република в България Н. Пр. Дай Цинли отбеляза напредък в инвестиционното сътрудничество на Китай в България в редица сектори. Тя подчерта още, че събитието е първата съвместна инициатива между двете страни след съставянето на новото българско правителство и има за цел да насърчи по-стабилна бизнес среда и по-активни контакти между предприятия от двете държави. Министър Пулев припомни, че България е сред най-старите приятели на Китай в Европа и повече от 75 години поддържаме стабилни дипломатически отношения. Днес надграждаме тази основа чрез конкретни инвестиции, индустриални проекти и стратегически партньорства, посочи още Пулев, като представи възможностите за сътрудничество в областта на инфраструктурата, енергетиката, транспорта, ИКТ, автомобилната индустрия и земеделието. Акцент бе поставен върху логистичните предимства на България и нарастващото значение на транспортните коридори, свързващи Европа и Азия.