/КРОСС/ С въвеждането на мултифондовата система и възможността за избор между подфондове с различен рисков профил съобразно персоналния рисков „апетит" на всяко лице, се модернизира управлението на пенсионните спестявания и се доразвиват възможностите за по-резултатно управление на пенсионните спестявания на лицата. 

С цел своевременно привеждане в съответствие на подзаконовата уредба с промените в Кодекса за социално осигуряване КФН прие на първо четене доразвиване на рамката, свързана с оценката на активите и пасивите на пенсионноосигурителните дружества и на управляваните от тях фондове и подфондове. Основна цел на КФН е да се осигури прозрачност при определяне на тяхната справедлива стойност. 

Промените са в контекста на доразвития в Кодекса за социално осигуряване каталог с инвестиционни възможности за пенсионните фондове и подфондовете в тях с цел създаване на условия за по-ефективно управление на пенсионните спестявания и по-добро управление на инвестиционния риск, но също така и за създаване на предпоставки за развитие на българския капиталов пазар и националната икономика. 

От 01 януари 2027 г. пенсионните спестявания ще могат да бъдат инвестирани в инфраструктурни облигации и акции на дружества, свързани с инфраструктурни проекти с особено значение за обществото и икономиката. Водещата цел е да се стимулира изграждането и модернизирането на стратегически за страната отрасли, подкрепено със съответните механизми за осигуряване на прозрачност, контрол и отчетност. Привличането на частен и институционален капитал в големи проекти на капиталов принцип е начин да се освободи ресурс от бюджета за социални и други политики. Този механизъм е широко приложим в множество държави в ЕС и извън ЕС и дългосрочните икономически ползи са безспорни - повишаване на конкурентоспособността, подобряване на качеството на живот, привличане на чуждестранни и стимулиране на местни инвестиции, които да създават условия за регионално развитие и създаване на нови работни места, развиване на технологиите и иновациите и т.н. Пенсионноосигурителните дружества и към момента инвестират в такъв тип проекти, подкрепящи чуждите икономики, с оглед търсената максимално висока доходност и диверсификация на портфейлите на фондовете. 

Въвежда се и възможността за инвестиции в стартиращи компании, които имат потенциал да генерират по-висока доходност в дългосрочен план, макар да са свързани и с по-висок риск. Икономически ползи се изразяват в  улесняване достъпа на малките и средни предприятия, които набират капитал на пазарите за растеж на малки и средни предприятия, до институционални инвеститори от калибъра на пенсионните фондове. 

Допълнителна диверсификация на портфейлите на фондовете и подфондовете в тях е осигурена и с възможността за инвестиране в дялове на борсово търгувани фондове, различни от колективни инвестиционни схеми, които се характеризират с висока ликвидност и дават възможност за непряко инвестиране на пазарите на ценни метали и други суровини, което е от съществено значение, особено в периоди на кризи и несигурност на финансовите пазари.

Новите инвестиционни възможности налагат актуализиране на правилата за оценка на активите и пасивите на пенсионните фондове и подфондовете в тях, на методиката за изчисляване стойността на един дял в новосъздадените подфондове, така че да се осигури прозрачност и съпоставимост на резултатите при управлението на средствата на осигурените лица.

Във връзка със създаването на подфондовете се доразвива и уредбата на индивидуалните партиди на осигурените лица, както и редът за водене на аналитичните сметки на лицата, получаващи разсрочени плащания с оглед създаването на общи фондове за срочни плащания, от които ще се изплащат както срочните професионални пенсии за ранно пенсиониране, така и разсрочените плащания при придобито право на пенсия от универсален или доброволен пенсионен фонд.

За КФН е водещо новите правила да бъдат въведени по ясен, прозрачен и последователен начин.