/КРОСС/ Европейската комисия е препоръчала България да бъде поставена в процедура по прекомерен бюджетен дефицит, след като е прогнозирано трайно превишение на допустимия праг от 3% от БВП. Според оценката на ЕК дефицитът на страната се е повишил до 3,5% през 2025 г., като се очаква да достигне около 4,1% през 2026 г. и да остане над 4% и в следващите години.

Като основна причина за влошаването на фискалната позиция се посочват устойчиво високите публични разходи без достатъчни компенсаторни мерки за приходната страна на бюджета. В анализа се отбелязва, че увеличения на социални плащания, пенсии и заплати, често индексирани автоматично, са допринесли за разширяване на бюджетния дефицит, въпреки положителния икономически растеж.

В анализа на Европейската комисия се посочва, че за България бюджетният дефицит за миналата година не е надхвърлял 3% от БВП, когато се вземат предвид допълнителните разходи за отбрана по клаузите за дерогация. От тази година обаче превишението на прага от 3% вече не може да бъде обяснено единствено с разходи за отбрана, поради което докладът заключава, че критерият за бюджетен дефицит не е спазен.

Следващата стъпка е икономическата и финансова комисия да формулира позиция по случая, след което Европейската комисия може да предложи официално започване на процедура по прекомерен бюджетен дефицит срещу България.

В анализа се посочва още, че освен дефицита, България е надвишила и показателя за държавен дълг, който е достигнал 23,8% от БВП през миналата година. За настоящата година се очаква той да нарасне до почти 30%, с риск да премине 35%.

Процедурата по свръхдефицит представлява механизъм за надзор и корекция, чрез който Европейската комисия упражнява контрол върху бюджетните политики на държавите членки и изисква мерки за фискална стабилизация. Според обясненията, тя не е наказателен инструмент, а средство за коректив върху разходната и бюджетната политика.

В рамките на този механизъм България би имала срок от около 4 години за коригиране на отклоненията, докато при други държави като Италия и Франция срокът достига до 7 години при демонстрирани реформи.

Процедурата е свързана и с изпълнението на ангажименти по ПВУ, като България трябва да представи плановете си до 31 август. Ако те бъдат одобрени до края на септември, може да последва искане за плащане и евентуално разплащане до края на годината.

В препоръките се съдържа и насока за ограничаване на броя на държавните служители с аргумент за по-ефективно използване на квалифицирани кадри и намаляване на бюджетната тежест. Отбелязва се още, че към момента около 9 държави в Европейския съюз са в подобни процедури, като според експертни оценки механизмът рядко води до наказания, но има дисциплиниращ ефект чрез засилен европейски надзор и влияние върху други финансови програми.

България вече е била под такава процедура в периода 2010-2012 г., която е била прекратена след подобряване на бюджетните показатели и възстановяване на фискалната дисциплина.