/КРОСС/ СЛЪНЧЕВОТО ЗДРАВЕ, мистиката и енергийната земя са ключовите теми на традиционния Южночерноморски форум, който катедра „Икономика на туризма" при УНСС провежда всяка година през месец юни в различни локации. „Идеята е да разширим съзнанието си чрез идеи и тези, които да развиват в по-широк сезон българското Черноморие, като добавят стойност в неговото популяризиране чрез позитивни послания", посочи при откриването на събитието проф. д-р Мариана Янева, ръководител на катедра „Икономика на туризма". Домакини на форума бяха община Приморско и хотел „Сиена Палас" 4*.

Събитието събра представители на академичните среди, местната власт, туристическия бизнес, неправителствени организации и медии около идеята за изграждането на устойчив туристически модел, базиран на здраве, природа, културно наследство и иновации.

Проф. Янева представи визията за Бранд България и позиционирането на Приморско и Странджа като дестинация за морски здравен и уелнес енергиен туризъм. Акцент беше поставен върху уникалната комбинация от природни, климатични, културни, антропогенни ресурси и енергийни природни феномени. „Изключително важно е природните ресурси да бъдат анонсирани не само като сезонни, а като здравни и уелнес ресурси, с ключови послания слънце, пясък, море, река Ропотамо, климат, скални енергийни места и Странджа. Поставяме акцент върху енергийния туризъм, защото всеки природен ресурс носи енергия и подпомага баланса между тяло, ум и дух", заяви проф. Янева. По думите ѝ енергийният туризъм е част от източната уелнес култура, към която има все по-голям интерес от туристите в световен мащаб. На тази основа за община Приморско комбинацията на здравния туризъм с мистична Странджа е много подходяща.

Специално внимание беше отделено на климатичните предимства на Южното Черноморие. Злати Ковачева и Валентин Атанасов от Асоциация „Рафаел - Инфо, култура и туризъм" и Българската асоциация за климатолечение и здравен туризъм (БАКЗТ) представиха потенциала на региона за климатолечение и рекреация.

„Необходимо е да има повече такива дискусионни форуми, в които се събират хора, които мислят, анализират и търсят общия поглед и пътищата, по които да се развива българският туризъм. Климатът и балнеолечебните свойства на водата и растенията са сред първите средства, с които са се лекували хората. Трябва да преоткрием тези природни богатства, които сме позабравили в годините", коментира Валентин Атанасов.

БАКЗТ от години работи по рестарта на познанието за българските земи и природните им богатства и е установила, че Приморско е сред общините с най-голям брой обявени климатични курорти. От Асоциацията призовават местните власти да информират по-добре жителите и гостите за климатичните курорти и да указват по-добре къде се намират те и какви предимства предлагат.

„Указателните табели са много важни, защото провокират търсенето на информация, но те са само част от цялостната политика на общините да се позиционират чрез ресурсите на климатичните курорти и възможностите за климатичен туризъм", заяви Злати Ковачева. По думите ѝ трябва да се анализират източниците на историческа памет и общественото познание, които могат да дадат сведения за места с климатолечебни свойства, които все още не са обявени официално за климатични курорти, но имат голям потенциал.

Доц. д-р Ася Панджерова, преподавател в катедра „Икономика на туризма" и съосновател на компанията за хотелски мениджмънт „Хотелс енд Дриймс", представи концепцията „Слънчевото здраве" в контекста на развитието на Южното Черноморие като четирисезонна дестинация с фокус върху здравния, енергийния и мистичния туризъм. Представеният интегриран модел за управление очерта необходимостта от координирани действия между всички заинтересовани страни за развитие на региона.

„Създаването на интегриран модел за управление на район Южно Черноморие изисква определен тип преход от масов морски туризъм към целогодишна дестинация, базирана на качествен туристически продукт. Създаването му изисква обединяване на усилията както на местната власт, така и на бизнес организациите с фокус върху постигането на общ маркетинг и прилагането на дигитални иновации".

По думите на доц. Панджерова ефективното управление на този модел има няколко основни стълба - създаване на единна бранд стратегия, общ събитиен календар, рекламни кампании, които да функционират под шапката на националния бранд, тематично позициониране от гледна точка на специализираните видове туризъм, които да привличат туристи и извън активния летен сезон, както и инвестиране в интелигентна инфраструктура и свързаност.

Възможностите за развитие на Бранд Приморско и мистична Странджа чрез съчетаване на традиционния морски туризъм и енергийния уелнес туризъм бяха анализирани от доц. д-р Светослав Калейчев. Той постави фокус върху перспективите за успешен брандинг, ориентиран към новите потребности на туристите, търсещи здраве, релакс и духовни преживявания. „Районът на Приморско е един от най-добрите райони за морски туризъм в България, които давам за пример и на своите студенти.

Когато говорим за бранд Приморско, това е асоциацията в съзнанието на туристите, но е важно да анализираме какво точно търсят и какво споделят за преживяванията си в Приморско, какво ги привлича, какво очакват да получат в дестинацията", коментира доц. Калейчев. Негов анализ на отзивите на туристите в онлайн пространството показва, че положителните мнения за Приморско са около 85%, неутралните - около 10%, а отрицателните са само 5%. Туристите са най-удовлетворени от плажовете и чистотата, съотношението цена-качество, спокойната семейна атмосфера, подобрената инфраструктура и културно-спортните събития.

Причините да дойдат извън класическия фактор море са елементът на мистичност, интересът към традициите, легендите и културата, усещането за положителна енергия и запазената природа.
Тези предимства, според проф. Янева, могат да ни отличат от нашите конкуренти със сходни туристически предложения, да дадат добавена стойност, да разширят бранда и да създадат разпознаваем регионален туристически продукт.

Доц. д-р Ирена Емилова, ръководител на секция „Туризъм" в Нов български университет, представи концепцията за туристическите изживявания в Приморско и мистична Странджа, основана на съчетаването на море, здраве, енергия, мистика и уелнес преживявания в единен туристически продукт с висока добавена стойност. „Туристите вече търсят своето благополучие през призмата на преживяванията, а местности като Бегликташ позволяват свързването с мистиката, символиката и българската история. Това превръща районът в един продукт, който няма конкуренция и не може да се копира", заяви доц. Емилова. По думите ѝ туристите отдавна не търсят формулата на трите S (слънце, море, пясък), те търсят смисъл и преживявания.

„Пътуваме, за да откриваме нови части от себе си, за да се опознаем по-добре", подчерта доц. Емилова. Район Южно Черноморие може да се позиционира на пазара точно по този начин - чрез здравни програми, природни маршрути, уелнес и ритрийт програми, а бизнесът да съчетае продуктите си, за да отговори на новите изисквания на туристите.

Местната власт в Приморско осъзнава всички тези предимства и работи активно за развитие на туристическия продукт. „Приморско е един рай с уникално съчетание на чиста морска вода, водни пари и чист планински въздух от Странджа. Във всичките си действия, които предприемаме като администрация и общински съвет, се стремим да надграждаме над всичко, направено през годините, така че да превърнем Приморско в желана дестинация за отдих на наши и чужди туристи", заяви Златина Тюлиева - председател на ОС Приморско. Тя посочи за пример значимия инфраструктурен проект за изграждането на вътрешния път между Приморско и Китен и на южната крайбрежна алея, както и дългоочаквания проект за изграждането на модерно пристанище в Приморско, строителните дейности по който ще започнат през есента.

„Това ще допринесе за развитието на целия район и дестинациите в него, тъй като ще осигури възможност за привличане и пристигане на по-висок клас туристи. Поставяйки туризма като основен приоритет в работата ни, ще постигнем желаните резултати и успехи", посочи г-жа Тюлиева.

„Усилията на местната власт наложиха Приморско като една от най-желаните дестинации в последните години както за българи, така и чужденци, като се работи по много инициативи за удължаване на сезона. Освен на прекрасната морска ивица и чистите морски води, туристите могат да се насладят и на богата културна, спортна и събитийна програма", каза Жулияна Иванова - директор дирекция „Култура, образование и спорт" в Община Приморско. Тя даде за пример провеждания всяко лято Прим Фест, станал много разпознаваем както сред публиката, така и сред изпълнителите, които се включват с голямо желание. Българските туристи вече правят резервациите си, съобразявайки се с програмата на Прим Фест.

Все по-високата привлекателност на Приморско в последните години потвърди и Maртин Маринов - мениджър Маркетинг и продажби в хотел „Сиена Палас". Компанията, която той представлява, управлява три хотела по Черноморието - в Созопол, Приморско и Лозенец, и има наблюдения върху потоците и сезонното търсене. „В последните четири сезона Приморско има осезаем ръст на туристите спрямо другите дестинации, където има по-скоро стабилно търсене. Резултатите, които виждаме, са и резултат на работата на община Приморско и усилията в последните години.

Голям ефект имат Прим Фест и триатлон „Лъвско сърце", обясни мениджърът. Той прогнозира още по-добри резултати в туризма на фона на очертаващата се много голяма възможност в областта на колоезденето. Две години поред Обиколката на България минава през Приморско, а колоездачите са висока категория туристи, които търсят висок клас настаняване и обслужване, но също така добра инфраструктура и красива природа, уточни г-н Маринов.

Валери Паунов, регионален представител на туроператора „Чедок", акцентира върху ролята на туроператорите за популяризирането на Южното Черноморие чрез интегриране на здравния туризъм, гостоприемството и новите предпочитания на туристите. Той обясни, че все още не можем да излезем от клишето море-квартира-главна улица, защото липсват някои условия за допълнителни туристически дейности.

„Липсва ни екопътека до Маслен нос, с красивите скали и фиорди. Поречието на Ропотамо също може да бъде маршрут за екопътека, която да се облагороди с места за отдих, пикник и почивка и тези възможности да бъдат рекламирани и представени на жителите и гостите. На туристите в Приморско се предлагат екскурзии до Созопол, Несебър, а има толкова много хубави места в района, които могат да задържат вниманието на туристите", подчерта г-н Паунов. Чешките туристи например не проявяват голям интерес към Бегликташ, но германските се интересуват повече от природа, традиции и мистика, посочи той.

Гл. ас. д-р Ралица Георгиева представи маркетингов модел за жизнения цикъл на развитие на дестинация Приморско, който може да бъде отправна точка и да даде правилна представа какви модели на управление могат да се приложат.

„По различни показатели Приморско може да бъде поставен във фазата на консолидация, която се характеризира с по-забавен растеж и висок брой на посетители. В този етап дестинацията е силно зависима от интеграционния модел туроператор-местна власт-медии. Важно е да се определи какви са възможностите за растеж на бизнеса без да се предизвика неудовлетвореност от местната общност и без да се губи местното очарование и идентичност", посочи д-р Георгиева.

Темата за националната и регионалната идентичност беше развита от проф. д.н. Таня Парушева, която подчерта значението на материалното и нематериалното културно наследство на Приморско и Странджа като основа за изграждането на автентичен туристически продукт. Тя постави акцент върху обекти и събития от интерес за туристите като Историческия музей, Аркутино, Бегликташ, река Ропотамо, Прим Фест, Международен фолклорен фестивал Приморско и др.

Докторант Станко Щерев, представител на Българската асоциация за туризъм, представи възможностите за туристическо интерпретиране на мистичните традиции и ритуали на древните траки като фактор за развитие на културния туризъм и националната и регионалната идентичност.

Гл. ас. д-р Никола Гайдаров представи ролята на транспортната свързаност за развитието на Южното Черноморие. Бяха отчетени резултатите от поредицата международни форуми за свързаност в Бургас и значението на въздушния, сухопътния, водния и круизния транспорт за удължаване на туристическия сезон и привличане на нови пазари. Темата за институционалната синергия и устойчивия туризъм беше представена от гл. ас. д-р Вероника Денизова и ас. д-р Тихомир Драганов.

В центъра на дискусията беше интегрираният модел за управление на дестинацията, който обединява местната власт, бизнеса, природните паркове, туристите и академичната общност. Беше подчертано значението на международните стандарти за качество и устойчивост, сред които програмата „Син флаг", която е ярък пример за успешно партньорство между институциите и туристическия сектор. „Инициативата за устойчивост често идва от хотелиерите, но е необходимо местните власти да работят по-активно с малкия и средния бизнес, за да не остава той в периферията. Тези бизнеси имат изключителна роля, могат да допълнят облика на дестинацията и да разнообразят предлагането", каза д-р Драганов.

Форумът завърши с посещение на тракийското светилище Бегликташ, чиято мистика и легенди привличат хиляди местни и чуждестранни туристи годишно.