/КРОСС/ „Въпросът не е дали, а как по-бързо и успешно да развием ядрената си енергетика", каза заместник-министърът по време на Международната ядрена конференция, организирана от Булатом

„Навлизаме в епоха, в която изкуственият интелект, цифровата икономика, центровете за данни, електрификацията на транспорта и индустрията ще променят начина, по който функционират държавите и техните икономики. Тази промяна има една задължителна предпоставка - гарантирано наличие на огромни количества надеждна, достъпна и чиста електроенергия." 

Това каза заместник-министърът на енергетиката д-р Любомира Ганчева пред участниците в ежегодната Международна ядрена конференция, организирана от Булатом. По думите на д-р Ганчева през следващите години електропотреблението в Европа ще нараства с темпове, невиждани от десетилетия - само един голям център за изкуствен интелект може да консумира електроенергия, съпоставима с тази на средно голям град. „В този контекст ядрената енергетика има ключова роля - само тя може да осигури тези нарастващи  потребности като стабилен, надежден и нисковъглероден източник, който гарантира устойчивостта на енергийните системи.", изтъкна заместник-министърът.

Тя акцентира върху наличието на добре познати технологии, политическа подкрепа и инвеститорски интерес. „Истинското предизвикателство обаче е свързано със способността да изграждаме, управляваме и развиваме сложни стратегически ядрени проекти в продължение на десетилетия."

По думите на заместник-министър Ганчева дефицитите в този процес в глобален мащаб са свързани с недостига на висококвалифицирани специалисти, липса на институционална последователност и недостатъчно развити вериги за доставки. „Тук България има своето запазено място - повече от половин век експлоатационен опит, международно призната култура на безопасност, добре функционираща регулаторна система и експертиза, която превърна България в една от държавите с традиции и авторитет в ядрената енергетика", подчерта д-р Ганчева.

„Ангажимент на държавата е да осигури устойчива регулаторна среда, отворен диалог за законодателната рамка, както и страната ни да има най-после Национална енергийна стратегия с хоризонт поне до 2050 година", допълни зам.-министърът. Според нея документът би могло да бъде представен за обществено обсъждане в началото на есента. Ганчева допълни, че в стратегията би следвало да присъстват както проектът за 7-и и 8-и блок на АЕЦ "Козлодуй", така и възможности за изграждане на нови ядрени мощности, включително на малки реактори от бизнеса.

ПРЕСЦЕНТЪР МЕ