/КРОСС/ Андрей Мреницов, психолог, пред Илиана Беновска в youtube ТВ Беновска пита-Радио К2, фейсбук страницата на предаването "Беновска пита", профила Iliana Benovska, Радио К2 и Канал 3 на 13-и юни 2026 година. 

Самотата. Анонимността в големия град.

   „Следващият интересен събеседник е психологът Андрей Мреницов, с когото ще разговаряме за това мода ли е да имаш психолог, или необходимост? Ние се опитваме с Андрей да направим една рубрика, защото всеки има нужда да сподели с някого!", попита Беновска. Андрей Мреницов отвърна, че анонсът е добре зададен, защото модата е временно нещо, докато човешкото страдание е вечно. Има въпроси, които са задавани още от Античността, те са постоянно в съзнанието ни. Например въпроса за самотата, защо в съвременността има толкова много самотни хора. Колкото по-големи са градовете, в които живеем, толкова сме по-самотни. Водещата попита дали има връзка тук анонимността на големия град? Събеседникът ѝ отвърна, че това може да се разглежда от различни аспекти, защото анонимността може да бъде и акт на свобода, защото никой не се интересува от нас!

  „Аз не се чувствам ангажирана и несвободна, израсла съм в София, но където и да бях израсла, човек или е свободен, или не е!", отвърна Беновска. Андрей Мреницов се съгласи, че това не зависи от мястото, защото човек може да бъде в затвора и пак да се чувства свободен. Той продължи: „Даже се сещам за един цитат от Библията, мъжа с пот на челото да си изкарва прехраната, а жената с болки да ражда! Това в съвременността някой да полага страдания в живота си, да го понася, е несъвместимо. Съвременността изисква от човека да бъде щастлив, всичко да му е подредено, да живее спокойно! В съвременността има един сблъсък - аз ти дадох толкова, ти защо не ми върна толкова? Едни стоково-парични мисловни взаимоотношения! Аз направих това, ти трябва да направиш това. Тук искам да допълня, че една от най-мръсните думи е „трябва"! Добре е човек да обича без да трябва! Това вече е много по-истинско и красиво! Ако трябва, това вече не може да бъде акт на някаква свобода, отговорност и любов!".

Какво е обич. Може ли да има притежание в любовта?

  „Да кажа на нашите зрителите и слушателите, че сега нагласяме как да продължим да общуваме с Вас, но целта е да може да задавате своите въпроси, но моля ви кратки и ясни! По същество! Но добре, кажи ми Андрей, ти сам тръгна нататък, какво означава да обичаш?", попита Беновска. Мреницов отговори, че няма еднозначен отговор. Той продължи: „Сещам се за един разговор, който е провеждал Сократ с Кефал. В него обсъждат какво е това справедливо. Сега можем ли да кажем какво е справедливо? Ако кажем какво е справедливо и го положим във всяка една ситуация, то няма да е справедливо! Съгласна ли си с мен? Всяка една ситуация е специфична! Ако вземеш от някого нещо на заем, справедливо ли е да му го върнеш? Но Сократ казва, ако взема назаем от някого оръжие и той полудее, справедливо ли е да му го върна? Той може да нарани себе си и другите хора! Та и в любовта, не можем да кажем, че щом за тези двама е така, то и за другите трябва да е така! Трябва да се гледа конкретиката на ситуацията!".

   Андрей Мреницов продължи: „Мога да дам пример от практиката ми, имало е случаи, когато аз съм бил инициатор да обезглавявам семейни отношения! Тоест не на всяка цена едни семейни отношения трябва да бъдат запазени. Ако кажем, че на всяка цена едно семейство трябва да бъде запазено, защото това било любов и било добро, това не е така. Трябва да се гледа спецификата, динамиката в междуличностните отношения на всяко едно семейство конкретно. Не можем да изведем общ тезис, който е валиден за всички по всяко време!".

  „Като говорихме за самота, анонимност на голям град, за любов, аз не съм специалист, но умея да разбирам хората, наблюдавам много хора, според мен много малко хора знаят какво е да обичаш! Моята дефиниция за любов е - аз те обичам и не ти търся да ми го върнеш! Аз те обичам, защото те обичам! И не съм ти се лепнала ти да ме обичаш, да ме закриляш и връщаш, няма сделка тук!", продължи Беновска. Андрей Мреницов отвърна, че любовта не е рационално чувство и ако някой може да обясни защо обича някого, то той не го обича! Това не може да се обясни! Той продължи: „Ще се позова на Ерих Фром, той казва, опитвам се да цитирам максимално точно, той казва - не е въпроса дали аз искам да имам съпруг или съпруга, а въпросът винаги е обратен - какъв съпруг съм аз? Какъв приятел съм аз? Защото „искам да имам" е един притежателен, отрицателен модус! Ако човек има такъв модус, той започва да притежава другия! Тогава идват тези реципрочности и аз това го наричам много тежко средновековие! За съжаление го забелязвам постоянно!". Той добави, че всички помнят мита за пещерата на Платон, където едни приковани хора виждат само сенки и в този смисъл психологът помага на човека да не живее в сянката си, а да излезе на светлина!

  „Преди години мъжа ми каза нещо, което не е блясък на остроумието, но съм го запомнила - любовта е хубава, когато е споделена! От опит казвам, че съм съгласна!", продължи Беновска. Мреницов отвърна: „Тези сентенции са подобни, човек казва, че обича планината, отива, радва се на цветята, на природата, но вечерта иска да се прибере вкъщи, да се изкъпе с топла вода! Тоест всичко това той го наблюдава отстрани, той не е вътре там!".

  „Тогава другото, което съм си мислила. По повод децата, когато тръгнах да имам първо дете не знаех дали ще имам място в сърцето си за любов към детето до тази към мъжа до мен! Искаш ли да ми кажеш, че е допустимо, че можеш да обичаш повече от един човек по този начин? Както казваш, ще отида на планина, на море, после ще се прибера вкъщи. Приемливо ли е?", попита Беновска. Андрей Мреницов отвърна, че е приемливо, но не е всекидневно. Актът на свързване е много дълбок и той е отдавам се! Аз се отдавам, аз не притежавам! Аз правя нещо за другия! Аз съм с другия, за да правя нещо за него, а не на мен да ми е добре! А понякога системата е сбъркана - аз съм с другия, за да ми е добре на мен! Тогава другия не ме интересува! Тогава единственият проблем за мен става моя живот!

  „Този въпрос е обект на много гениални романи, филми, песни! Сега ми хрумва един филм „Изневяра" с Ричард Гиър. Скоро гледах един пак с Хю Грант и Никол Кидман. Мога и Ана Каренина да спомена! Книгата започна с думите „Всички щастливи семейства си приличат. Всяко нещастно семейство е нещастно по своему!", какво ще кажеш за това?", попита водещата. Мреницов отвърна: „Тук има една много дълбока екзистенциална позиция, която аз съм положил върху себе си. Аз мога например много да обичам моята баба, тя да се е грижила за мен, аз да полагам  грижи за нея. Животът е неумолим и ще дойде един момент, в който, ако се развиват правилно нещата, баба ми ще си отиде преди мен от този живот. Въпросът е ако моята баба си отиде от живота, как аз ще продължа? Въпросът е как аз ще се подготвя в мен? Тук има една много дълбока екзистенциална позиция, която аз много харесвам в Камю, че човек, каквото и да се случи, да продължава! Тоест постоянно да се движиш напред! Каквото и да се случи, въпреки това човек да продължава!".

  „Аз не съм съгласна, че човек трябва да продължава на всяка цена! Например крос, тичаш, тичаш, в един момент трябва да си поемеш въздух или да пийнеш водичка!", отвърна Беновска. Андрей Мреницов отговори: „Само че в човешкия живот да тичаш и да спреш, това означава, не знам дали правилно те разбрах, в екзистенциален смисъл човек ако спре, той ще загуби смисъл! Или хайде по-професионално да го кажа - ще погълне екзистенциален вакуум! Според мен това е опасна позиция! Ще ти дам пример, спазвам конфиденциалност. Има семейство, в което съпругата отива с мъжа си на почивка и там постоянно си задава въпроса защо, как, какво правя тук? Не ѝ е приятно, но стои там! Този въпрос стои един и същ много години и няма никакво действие! Или друг пример, има семейства, в които няма никаква сексуалност 15 години! Затова не можем да говорим общо, има конкретни примери!".

  „Искам да се върна към любовта, към трябва и може. Имаше един лаф 90-те години, не знам дали е валиден - „тоя моя"!", продължи Беновска. Андрей Мреницов отвърна: „Още го има, затова аз като каже някой „моя мъж", моята жена" го апострофирам - тя е толкова ваша роднина, колкото и аз! Няма мой и твой, няма такова нещо!".

  Беновска разказа: „Седим тук в едно кафене, трима, четирима приятели и едно, хайде ще се въздържа, някаква девойка. Не знам откъде се отваря разговора за „Корвети", това е марка автомобили. Мъжете се палят, аз не вземам отношение и това доведеното казва - „То и в Стара Загора имаме две курвета"! Разбираш ли нивото на разговора? И онзи, който я беше довел, веднага разбра, че е сбъркал! Но такива казваха „тоя моя"!". Андрей Мреницов отвърна, че според него и в момента, за съжаление, чувството на притежание в личните отношения взима превес. Водещата попита защо тогава такива хора живеят заедно, заради общото домакинство ли? Събеседникът ѝ отвърна, че може да бъде и заради общото домакинство, може да бъде заради ниска самооценка, заради ниска самооценка понякога човек не знае какво да прави, ако остане сам, не знае как ще си намери друг мъж или жена.

  „Аз, ако мъжът ми се прибира всяка нощ в 2-3 часа и в събота и неделя е в командировка, няма много да го бавя. Има ли много хора, които се решават да кажат - виж какво, явно има нещо в твоя живот, нещо друго, което не съм аз, иди и го вземи!", попита Беновска. Андрей Мреницов отвърна, че това е така наречената здравословна граница. Често обаче в междуличностните отношения често се забелязва липса на самоуважение, защото там вече се е появил страха от партньора. Водещата попита страх от какво, физическо насилие ли? Събеседникът ѝ отвърна, че това често се случва, физическото и емоционално насилие присъства много често!

  Беновска попита кои са по-задушаващи в любовта, мъжете или жените? Андрей Мреницов отвърна, че не може да се отговори еднозначно. Това може да се случва по различни механизми. Има жени, които изключително много задушават мъжете си, има и обратните случаи. Понякога се стига дори до трагизъм! Това се случва пак през чувството на притежание. Той добави: „Спомням си един случай преди години, една дама за един месец беше изпратила 11 000 есемеса на мъжа си, в които пише - „ти ме напусна, ти избяга, аз ходих в църквата, ти си виновен за всичко!"! А този човек си беше тръгнал!".

  „Ние вътрешно заехме страната на мъжа, но жената? Къде е нейното право? Повечето такива жени, които си стоят вкъщи, онзи ходи, работи, фръцка се, колежки, командировки! А тя си е посветила живота на детето, на къщата, на кухнята!", продължи Беновска. Мреницов отвърна: „Ще разкажа тогава още малко от предишния случай. Тя доброволно се отказва, след детето се посвещава не го и заживява с него в отделна стая! И тя живее с детето в отделна стая дълги години! Имам и друг случай, ражда се детето, жената си купува втора пералня и започва да си пере нейните и на детето дрехите в нея, а мъжът става една фигура! Има различни динамики в семейните отношения! Има и обратно, мъжът е симпатичен, млад, красив, аз не съм на страната нито на мъжете, нито на жените, но има мъже, които след като се оженят се занемаряват, все едно „аз вече се изкачих на Еверест и няма какво да развивам в себе си"! Или друг пример, работливо семейство, занимава се с огромен бизнес, но жената се занемарява, мъжът започва да ходи по проститутки, влюбва се в проститутка, купува ѝ фризьорски салон, жената разбира, пита го защо го направи!".

   Беновска отвърна: „Според мен тук се намесва въпроса за самооценката, ти го спомена в началото! Тя се запуснала, той се запуснал, аз не се харесвам пък искам ти да ме харесаш! Да, променяме се с времето, но може би трябва да се адаптираме!".

   „Забелязваш ли, че обществото прощава на един да речем Бойко Борисов, че наедрял, но няма да прости на Беновска, че тук бръчки, туй-онуй, пъкъ взема ли да напълнея - майко мила! От нас, жените, се иска да сме хем умни, хем красиви, хем секси! Това е наложено като норма!", продължи Беновска. Мреницов отвърна, че въпросът е единствено какво мислим човек сам за себе си, никой не може да му наложи нещо отвън. Той продължи: „Има един фундаментален въпрос и той е следния - какво всъщност искам аз! Случвала ми се е сесия 10 часа и не мога да разбера какво всъщност иска човека от срещата!".

Каква е задачата на психолога? Удовлетворен ли е от работата си?

  „Ти как се чувстваш? Аз имам няколко поприща, които съм отхвърлила. Не бих могла да стана съдия, защото не съм сигурна дали няма да сбъркам, не мога да стана прокурор, защото не съм на страната на държавата, с извинение. Не искам да стана следовател, защото не съм сигурна, че искам да се ровя в чували, това-онова. Не знам дали мога да бъда лекар или в случая психолог, защото не знам дали ще поставя правилната диагноза и дали ще помогна! Защото дълг на твоята професия е да помогнеш, нали така?", попита Беновска. Мреницов отвърна, че не е съвсем съгласен, защото не може на всяка цена да се помага на един човек! Психологът трябва да помогне на един човек да разбере кой е той, но не винаги се случва това.

   „Какъв е критерият за успех и колко успехи имаш? Защото успех може да се счита и това да разрушиш едни семейни окови, които са се превърнали в пранги!", попита Беновска. Андрей Мреницов цитира американския психиатър Ървин Ялом, който казва, че понякога ме се налага да „обезглавява" семейства и за него това е успех. Защото хората живеят заедно, но се мъчат! „Ако трябва да се извърши ампутация на част от тялото, лекарят извършва процедурата и спасява живота, но после не се интересува от психическото здраве на пациента!", добави той.

   Беновска отговори: „Скоро бях в една болница, след това им се обадих и казах, че ставам доброволец. Вие правите байпас на хората, след това ги пускате и си заминават. Някой каза ли им - вие трябва да правите малко гимнастика, трябва да се разхождате, да се смеете! Защо не се занимавате с психотерапията им? Има и приветливи лекари, но има и други - режем и довиждане!". Андрей Мреницов отговори, че има случаи, когато психиатърът предписва лекарства на пациента и ако пациентът не потърси обратна връзка след време, психиатърът не го търси. Обратна връзка често липсва! Водещата отвърна, че има силни и горди хора, които не  споделят. Събеседникът ѝ заяви, че да страдаш и да не потърсиш помощ не е признак на сила! Един от проблемите на съвременността е, че не може да се говори открито, да се признае за проблемите!

  „Знаеш ли какво ми каза една видна, беше активно в политиката, сега е малко в друга светлина, добре образована, умна? Ходи на психолог, аз я питам - защо не ми се обади на мен, защо ходиш на този психолог? И тя ми казва - ходя, за да ме изслушва, няма с кого да говоря!", продължи Беновска. Андрей Мреницов отговори, че затова човек трябва да знае  какво иска и да може да си казва всичко открито. За съжаление в съвременността много хора носят маски в семействата си.

  „С един приятел водим спор, той измисля големи идеи. Казвам му - хайде тръгвай да го правиш! Той казва - аз не съм по правенето, друг ще го прави! А аз съм на мнение, че като го измислиш, трябва и да можеш да го направиш! Ние с теб хубаво си говорим, но какво правим ние, ние с теб си признахме, че си говорим през нощта! И то си говорим за наши работи! И двамата сме дейни, какво правим ние да помогнем на тези хора, на които можем да помогнем?", попита Беновска. Андрей Мреницов отговори, че има една тенденция, в която хората мислят за чувства, но не ги чувстват. Те теоретизират, но не чувстват.

  „Кое чувство е най-близо да го почустват, нарочно използвам тавтология? Аз например, вместо да ти кажа - Андрей, я се виж какъв си хубавец, я се виж какъв си умник, колко хора ти го казва това? Почти никой! Ти да ми го кажеш на мен! Но ако нещо възникне между нас, гневът е много близо до нас, ще се хванем гуша за гуша! Гневът е по-близо от любовта!", продължи Беновска. Андрей Мреницов отвърна, че гневът също е емоция. Андрей Мреницов отговори: „Има един много хубав учебник на Ангел Бънков, той е логик, той започва по следния начин - представете си, че има една поляна или една нива огромна и в средата огромен триста годишен дъб. Лято е. Към този дъб вървят момче и момиче влюбени. Как ще погледнат дъба? После идва един дърводелец, как ще погледне дъба? После идва художник, земеделски работник? Това е проблематичното в човешкия живот, ситуацията може да бъде погледната от много различни страни. И когато се зададе въпрос - любовта е любов, хайде обясни я? Няма как, защото има различни гледни точки, възприятия на света!".

   Водещата попита как човек може да е наясно със себе си. Мреницов отвърна, че начинът е да проведеш честен разговор със себе си! „Колко хора честно си казват - аз съм дебел? Колко жени честно си казват - аз не съм хубава?", попита водещата. Андрей Мреницов отвърна: „Когато аз съм дебел, въпросът е не да кажа - аз съм дебел и с това да се изчерпа всичко. Въпросът е какво правя! Аз го знам това нещо и какво правя?".

  „Не си ли изцеден вечер?", попита Беновска. Гостът ѝ отвърна: „По-скоро не! Имам си моите занимания и как да си релаксирам. Намерил съм си моя ритъм!". Така завърши разговорът между Андрей Мреницов и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване "Беновска пита" в youtube ТВ Беновска пита-Радио К2, Канал 3 и по "Радио К2" на 13-и юни 2026 година.