/КРОСС/ Първите симптоми често наподобяват обикновено вирусно заболяване

Два случая на кърлежов енцефалит са регистрирани в България за кратък период, което отново насочи вниманието към заболяването и рисковете от ухапване от кърлежи. Това коментира в ефира на „Твоят ден" проф. Ива Христова от Националния център по заразни и паразитни болести.

По думите ѝ заболяването остава рядкост за страната ни. През последните години у нас обикновено се регистрират между един и два случая годишно, а в някои години няма нито един. Въпреки това кърлежите в България могат да бъдат носители на вируса, който причинява заболяването.

„България не е сред европейските държави, в които кърлежовият енцефалит е широко разпространен. Най-много случаи се регистрират в Чехия, Словакия, Словения, Литва и Латвия. При нас и в Румъния заболяването се среща спорадично", обясни проф. Христова.

Специалистът посочи, че кърлежовият енцефалит се предава чрез същия вид кърлежи, които разпространяват и Лаймската болест. Разликата е, че става дума за вирусна, а не за бактериална инфекция.

Първите симптоми често наподобяват обикновено вирусно заболяване - повишена температура, главоболие, болки в мускулите и ставите, отпадналост. След няколко дни обаче настъпва временно подобрение, което може да създаде усещане, че болният се възстановява.

„След кратък период температурата отново се повишава. Тогава вече се засяга централната нервна система и се появяват симптомите на енцефалит - силно главоболие, дезориентация, а при тежките случаи може да се стигне дори до кома", предупреди проф. Христова.

Тя уточни, че диагностицираните случаи обикновено са най-тежките, докато при част от заразените инфекцията протича само с първата температурна вълна и остава неразпозната.

Експертът подчерта, че най-добрата защита остава превенцията. Тя препоръча избягване на места с гъста растителност и висока влажност, където кърлежите се развиват най-добре.

При посещение на подобни райони е добре хората да носят дълги ръкави и крачоли, да поставят чорапите върху панталоните и да използват репеленти. Особено важно е след разходка в природата тялото да бъде внимателно прегледано за впити кърлежи.

„Колкото по-бързо бъде отстранен кърлежът, толкова по-добре. В първите часове след впиването той все още не се е фиксирал трайно към кожата и може да бъде премахнат сравнително лесно", обясни проф. Христова.

Тя препоръча използването на специални инструменти за отстраняване на кърлежи или пинсета, като при затруднение хората трябва да потърсят медицинска помощ.

С настъпването на летния сезон специалистите отчитат увеличение както на вирусните, така и на бактериалните чревни инфекции. Според проф. Христова високите температури създават благоприятни условия за развитието на салмонела, кампилобактер и други причинители на хранителни отравяния.

„Трябва да бъдем особено внимателни откъде купуваме и консумираме храната си, особено когато сме на почивка. Важно е продуктите, които изискват охлаждане, да се съхраняват правилно, а топлата храна действително да се поднася гореща", каза тя.

Сред типичните летни вирусни инфекции са ентеровирусите, които най-често причиняват гастроентерити, но в по-редки случаи могат да доведат и до възпаление на мозъчните обвивки или засягане на централната нервна система.

Проф. Христова подчерта, че добрата лична хигиена е най-ефективното средство срещу голяма част от летните инфекции.