/КРОСС/ „Селското стопанство у нас е в дълбока криза, и то не от вчера. То просто крещи за реформа. Идеята ми беше да поканя четиримата бивши министри като хора, които са участвали в управлението. Да не говорим, че Явор Гечев в момента е председател на Комисията по земеделие в парламента. Исках да очертаем нашите собствени виждания от каква реформа има нужда секторът. Дори поставих условие всеки от нас да посочи само три неща, които смята за най-важни - като стожери на една бъдеща реформа". Това коментира в предаването „Лице в лице" Красимир Кумчев, фермер.

„Говорихме около четири - четири часа и половина. За мен това беше много ползотворен разговор, защото там имаше хора с различни характери, различни политически възгледи. Аз просто казах на глас, че ако не можем да намерим допирна точка и общо съгласие за хляба, това означава, че няма друга тема, по която може да се намери такова съгласие", разказа той.

„42 години се занимавам със земеделие,  животът ми е минал там. Състоянието на отрасъла е плачевно", отбеляза фермерът.

„2007 година - годината на приемането ни в Европейския съюз. Стопанствата в България днес са пет пъти по-малко спрямо тогава. Площите със зеленчуци за същия период са два пъти по-малко. И забележете - за този период само една от търговските вериги, която тогава имаше 14 магазина, в момента има 140. Десет пъти повече", посочи Красимир Кумчев.

„Ето това е обобщената картина - какво се случва на тази територия, какви храни ядем и откъде идват те. Аз го свързвам и със здравето на нацията. Защо сме най-болната нация в Европа. Защо сме с най-ниска продължителност на живота. Вече България на друга географска ширина ли е? Климатът ли е друг? Почвата ли е друга? Водата ли е друга? Всичко е същото. Кое не е същото? Не е същото качеството на храната", заяви той.

По думите му земеделието изчезва, защото през целия този период - повече от 30 години, нито една партия не е поискала истинска реформа.

„Предвиждаме, че ако мерките, които предложим, бъдат приети от правителството и парламента, производството в България може да се увеличава средногодишно с около 4%", посочи Кумчев.

По думите му най-важните пречки са две. „Първата е, че субсидиите, които получава българският фермер, са изключително ниски спрямо тези в останалите страни членки на Европейския съюз. Към това прибавяме и факта, че част от средствата се крадат, така че до реалния производител остава много малко", отбеляза фермерът.

„Това, което ние ще предложим, е мярка, при която кражбите да станат невъзможни. Това автоматично означава, че ресурсът ще отива при тези, които наистина произвеждат. Най-важното за устойчивостта на всеки бизнес е да има предвидима икономическа среда", коментира още той.