/КРОСС/ Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, коментира инициативата „Кошница с грижа", ефекта от мерките на властта срещу високите цени и засилените проверки върху вноса на мляко.

Големите търговски вериги винаги са били социално отговорен бизнес и тази инициатива не е много по-различна от обичайните им практики, в които се стараят всяка седмица да имат много широк набор от стоки, както от малката потребителска кошница, така и по-широк набор. В зависимост от асортимента на всеки бизнес между 200 и 800 на седмица, които са с намалени атрактивни цени. Това никога не е за сметка на качеството, каза Вълканов.

По думите му намаленията са част от стандартна политика за привличане и задържане на клиенти. Това е стандартна политика за привличане на клиенти, както и за задържане на клиенти, за подкрепа на тяхната лоялност и на тяхната покупателна способност.

Вълканов отбеляза, че при сравненията с гръцкия модел има съществена разлика.

Идеята на тази кошница беше изцяло търговецът да поеме разликата в цената, т.е. отстъпката. Но когато се прави съпоставка с Гърция, там между другото участват и производителите и доставчиците. Там се прави едно общо джентълменско споразумение, че всеки ще поеме своя справедлив дял от намалението и това няма да бъде за сметка на качеството. Тук не беше така.

Според него част от последните промени в законодателството създават предпоставки за ограничаване на конкуренцията.

С текстовете, които касаят отстъпки, промоции, с текстовете, които касаят близките надценки в една и съща стокова група, на практика се създават предпоставки за задържане на цените, за увеличаване, за намаляване на потребителския избор. Тоест, с едната ръка се прави нещо, което би трябвало да е жест към потребителя, с другата ръка се прави нещо, което ограничава конкуренцията и намалява потребителския избор.

Той даде пример с новите изисквания за разликите в надценките в рамките на една стокова група.

Примерно в една стокова група, било сирене, било кашкавал, ще има изискване вече да няма разлика от повече от 10% в надценките между различни продукти. Във всяка една стокова група може да има 50-60-100 продукта, които представляват отделни марки, отделно брандиране, отделен маркетинг. Нормално е да има по-широки разлики в цените и в надценките.

По думите му това може да доведе до намаляване на избора за потребителите.

Когато се вкарва в такива тесни рамки, това означава на практика, че вие елиминирате тази по-голяма ножица, което може да означава, че или цените ще тръгнат в някаква посока, или пък потребителският избор ще бъде намален.

Вълканов отхвърли твърденията, че производителите могат да знаят какви са надценките на вносните продукти.

Те няма как да знаят каква е надценката на вносните продукти, защото това е една нормална търговска тайна, тайна е и надценката на всеки един български продукт. И това не е константа.

Според него анализите показват сериозни различия между отделните търговски вериги.

Ако влезете и го прочетете, ще видите, че разликите са много големи между отделните вериги. Те са конкуренти и всеки се опитва да играе и с надценки, и с цени, за да привлича потребители.

По отношение на инициативата „Кошница с грижа" Вълканов коментира, че тя не решава проблема с различията в цените между големите и малките населени места.

Наистина в по-малките населени места, където няма толкова голяма конкуренция, се виждат по-високи цени. И ние вместо да стимулираме конкуренцията, т.е. навлизането на повече играчи и на по-малките пазари, всъщност какво правим? Една кошница с грижа и от друга страна законодателство, което е силно рестриктивно и силно ограничаващо конкуренцията.