/КРОСС/ Днес отбелязваме най-дългия ден в годината в Северното полукълбо и започва астрономическото лято. 

В Южното полукълбо ситуацията е обратната - там се отбелязва най-късият ден в годината и започва зимата.

Думата "слънцестоене" произлиза от латинските думи "sol" - слънце, и "stitium", което може да означава "пауза" или "спиране". 

Лятното слънцестоене бележи края на годишното изкачване на Слънцето по небето, когато то описва най-дългата и най-висока дъга. 

Лошата новина за любителите му е, че след това дните започват да стават малко по-къси с всеки изминал ден до края на декември.

От векове хората отбелязват слънцестоенето с фестивали и паметници, сред които празненствата в навечерието на лятното слънцестоене в Швеция и Стоунхендж, който е проектиран да се подравнява с траекториите на  на слънцето по време на слънцестоенията.

Докато Земята се движи около Слънцето, тя го прави под ъгъл, което води до неравномерно разпределение на топлината и светлината на Слънцето върху северната и южната половина на планетата през по-голямата част от годината.

Слънцестоенията бележат моментите, в които Земята е наклонена най-силно към Слънцето или в обратна посока. Това означава, че полукълбата получават много различни количества слънчева светлина, а дните и нощите са най-неравномерни.

По време на лятното слънцестоене в Северното полукълбо горната половина на Земята е наклонена към Слънцето, което води до най-дългия ден и най-късата нощ в годината. Лятното слънцестоене се пада между 20 и 22 юни. Тази година то е на 21 юни.