/КРОСС/  Значимостта на долара със сигурност намалява в момента. Това е много интересен глобален тренд. Това каза финансистът Бисер Манолов в предаването „Говори сега" по БНТ.

Най-големият потребител на петрол от Саудитска Арабия е Китай. „Макар неофициално, вече има договореност между Китай и Саудитска Арабия петролът да бъде продаван в юани. Това е пробив в статута на долара като валута, чрез която държавите, които добиват петрол, се разплащат", обясни финансистът.

Поради статута на долара като глобална резервна валута, САЩ има прекомерна привилегия. „Тя няма валутен курс в търговията, знае, че винаги когато напечата долари, има кой да ги потребява, т.е. тя ще си финансира евтино бюджетните дефицити. Това нещо е първоначално благоприятно за една държава, защото тя потребява изключително евтини стоки, а евтиното потребление много бързо надува БВП като номинална сума. В САЩ 80% от БВП идва от потреблението. Тя създава търговски дефицити, които обаче правят деиндустриализация на икономиката. Това не може да продължава безкрайно, защото създава много системни проблеми в управлението на публичните финанси. В един момент това прекомерно потребление ерозира устоите на долара като устойчива валута", обясни експертът.

Това по думите му са естествени процеси и е било очаквано от експертите.

Вече има 4% спад на чуждестранни инвестиции в американски държавен дълг, отбеляза Бисер Манолов.

Коя валута обаче ще замести долара като резервна - вариантите са еврото или юанът. „Аз се надявам, че това ще бъде еврото, но има много съществени неща, които държавите членки на еврозоната трябва да направят. Те трябва да направят фискална консолидация, т.е. трябва да имаме паневропейски бюджет това е много важно, защото тогава Европа ще може да издава паневропейски облигации, които ще дадат алтернатива на американските облигации като алтернатива или като размер. Може би ще стане, защото в момента Европа много бързо си учи урока", изрази надежда финансистът.

България вече печели от членството си в еврозоната, смята той. „Тя има защитен шлем в момента срещу финансови кризи, срещу липса на ликвидност, срещу абсурдно управление на публичните финанси. Видяхте как показно ни издърпаха ушите - това е много дисциплиниращо и много полезно за нас."

От 2021 до 2025 г. България трупа перманентни търговски дефицити, като номиналната сума доближава 70 милиарда, отбеляза Манолов. „Ние наистина ставаме една проблемна потребителска нация. Индустрията спад ас 4-5% на годишна база, което е проблем. Това няма как да не означава по-висока инфлация. Още повече че глобалният индекс на храните бележи пореден ръст - в момента е 137 пункта. Ние внасяме храни, а в същото време те са много скъпи", обясни той причините за растящата инфлация.

Еврото няма връзка с тези процеси, подчерта финансистът.

БНТ, „Говори сега"