/КРОСС/ Св. свщмчк Евсевий, еп. Самосатски

Този свят мъж бил епископ в гр. Самосат, който принадлежи към Антиохийската митрополия, и живял в тежкото време на арианската ерес. При император Констанций, покровител на арианите, той претърпял много скърби и гонения, но останал постоянен, мъжествен и непоколебим в изповядването на православната вяра. Когато овдовяла Антиохийската епархия, понеже антиохийският епископ Евдоксий /арианин/ бил преместен в Цариград, то Евсевий много допринесъл да бъде избран на негово място св. Мелетий. Арианите, силни при царския двор, се съгласили на това, понеже считали, че Мелетий е техен съмишленик. Но още от първите думи на новия епископ към антиохийския народ всички узнали, че той ще бъде твърде ревностен защитник на православието.

Тогава арианите започнали да го преследват и скоро убедили царя да го свали и прати на заточение. А при Евсевий се пазел актът за избирането на Мелетий, подписан от всички участници в избора. Арианите поискали да им се предаде този акт, който свидетелсвал против тях. Евсевий отказал това. Те го заплашвали, че ще му отсекат дясната ръка. Евсевий им протегнал и двете ръце, като казал: ‘‘Отсечете и двете, но общото решение, доказващо законността на Мелетиевия избор и беззаконието на арианите, няма да ви предам, освен по решение на събора'‘. Арианите се върнали празни и сам царят похвалил твърдия дух на достойния самосатски епископ. 00:00 % Buffered Copy video url Play / Pause Mute / Unmute Report a problem Language Share Vidverto Player advertisement В царуването на Юлиан Отстъпник, когато Христовата църква се подложила на нови гонения, св. Евсевий продължавал твърдо и неуклонно да служи на Господа, като подкрепял слабите и се стараел да усмири вълненията, навсякъде причинявани от гонението и от еретическото учение. Такава също дейност му предстояла и при император Валент - новия покровител на арианството. Тогава всички православни епископи се сдружили и с общи сили се стремели да противодействат на злото, което бързо се разпространило. Името на Евсевий Самосатски се споменава наред с твърдите защитници на истината. Както много епископи - защитници на истинската вяра, така и Евсевий бил подложен на гонение и пратен на заточение. На негово място бил назначен арианин. Новият император Грациан върнал на катедрите всички православни епископи. Тогава и св. Евсевий се върнал в Самосат, но скоро умрял от раната, която една жена - арианка му нанесла по главата.

В памет на светите мъченици Зинон и Зина

Светият мъченик Зинон произхождал от Филаделфия арабска, която носила в древност името Еман. Зина бил негов слуга и горял от желание да пострада за вярата в Христа. При хегемона Максимиан, който управлявал областта при царуването на император Максимиан, свети Зинон раздал всичкото си имущество на бедните, а робите пуснал на свобода. Като чул каква голяма чест оказва хегемонът на идолите, той отишъл при него заедно със слугата си, защото сам Зина пожелал това, като не искал да остави своя господар, и доброволно тръгнал след него. Свети Зинон се явил пред хегемона и когато видял, че той наистина много се грижи за почитането на лъжливите богове и сам усърдно им служи, започнал да го изобличава. Тогава хегемонът незабавно заповядал да бият светеца с ремъци от волска кожа. По време на това изтезание Зинон, като протегнал ръка, ударил стената на идолския храм и го разрушил. Заради това първо го окачили и без милост стъргали тялото му, като раните натривали с оцет и сол, а после забили с четири клина пранги в краката му. На мястото на мъченията на свети Зинон дошъл неговият слуга Зина и започнал да моли господаря си да не го отблъсква и да не го изоставя. Като узнал за това, хегемонът заповядал да поставят и Зина в пранги. Когато и двамата мъченици били доведени на разпит при хегемона и отказали да се отрекат от Христа, ги предали на жесток побой, като свети Зинон бил обгарян с нажежени прътове в гърдите, в тази част, където се намира сърцето. След това окачили светците на дърво, на краката им привързали тежки камъни и с огън горили мишците им. След това ги хвърлили в яма с огън и започнали да наливат масло в огъня, но светците по чуден начин оставали невредими и дори не били обгорени от огъня. Накрая отсекли главите им с меч. Паметта им се чества в църквата на свети Георги в Кипарисий.

На същия ден се чества паметта на светия мъченик Галактион, потопен в морето, и Юлиания, изгорена заедно със своя син Сатурнин. 

Житие на св. мъченици Галактион и Епистима

Св. Галактион бил едничък син на богати родители, които живели в град Емеса (Сирия) в царуването на римския император Деций Траян (98-117 г.). Те били езичници, но по своя живот били достойни за особена милост и благоволение Божие, което се изразило в това, че след дълго бездетство Бог ги сподобил със син. Майката на Галактион, преди още да се роди синът, била просветена в истините на Христовото учение и без знанието на мъжа си била покръстена от един християнски свещеник на име Онуфрий.

Когато след раждането на детето бащата пожелал да принесе благодарствена жертва на боговете, жената му обяснила, че езическите идоли са лъжливи и му разказала как стигнала до познанието на истинския Бог. След това просветила мъжа си в християнската истина. Той повярвал в Христа и приел кръщение от същия свещеник Онуфрий. Оттогава в дома им зацарило християнско благочестие, в което бил възпитан и синът им Галактион.

Когато Галактион станал на 24 години, по желание на родителите, бил сгоден за една девойка от езическо семейство на име Епистима. Като я обикнал, Галактион побързал да й достави най-голямо щастие - да познае Христа и да Го обикне повече от всичко. Той просвещавал постепенно своята прекрасна по душа невяста в познание на божественото учение и успял да й представи във всичкия блясък красотата на християнското девство - успял да я доведе да разбере думите на Спасителя: „Който може да възприеме, нека възприеме!" (Мат. 19:12).

Епистима с радост възприела християнството. Кръстил я сам Галактион. Тя се съгласила с неговото желание - вместо да се оженят, и двамата да се посветят на иночески живот. Тогава те отишли в пустинната планина Публион, близо до Синай, и се поселили в два отделни манастира - Галактион в мъжки, а Епистима в женски, където се предали всецяло на служение Богу. Така живеели те, без да се виждат и без да общуват помежду си, но не скъсали духовната връзка, която ги съединявала и която не закъсняла да се превърне във вечно общение в другия свят...

Управителят на страната, като узнал за манастирите на планината Публион и че в тях се крият много християни, които по указа на Деций подлежали на гонение, изпратил войници да ги заловят. Иноците и инокините побързали да се скрият в пустините. Останал в килията си само Галактион. Войниците го заварили задълбочен в четене на Св. Писание. Те го взели и го довели при управителя. Като узнала за това, Епистима помолила игуменията да я освободи, за да може заедно с годеника си да претърпи мъчения за Христа и да се явят съединени пред лицето на Оня, заради Когото се били разделили на земята.

Като узнал за това решение на Епистима, Галактион се зарадвал и я насърчавал в предстоящия подвиг.

Като разпитал Галактион и се убедил в твърдостта на неговото християнско изповедание, управителят заповядал да го подложат на жестоки изтезания чрез побой. Епистима смело започнала да укорява управителя, задето тъй жестоко мъчи невинния. На доблестната християнка управителят отговорил с изтезания, които тя понасяла, славейки Бога. Мнозина, поразени от нейното величие в страданието, повярвали в нейния Бог. Още повече възбуден от това, управителят засилил изтезанията на християните: той заповядал да им забият под ноктите на ръцете и нозете остри клечки и след туй да им отсекат ръцете и нозете. А мъчениците с непоколебимо търпение понасяли изтезанията, продължавайки да славословят своя Бог. Тогава им откъснали езиците. Най-после ги обезглавили и турили край на техния мъченически подвиг и начало на тяхното вечно блажено упокоение в царството на божествената любов.

Един инок - Евтолмий, който по-рано бил слуга при родителите на Епистима и с нея заедно приел кръщение, тайно взел останките на мъчениците, положил ги в скъпоценен ковчег и ги направил предмет на общо почитание. Той самият написал и житието на мъчениците Галактион и Епистима, в което говори за себе си като за техен съжител и свидетел на тяхната мъченическа смърт.