/КРОСС/ За парите на държавата, както ги вижда правителството, разговаряме с бившия министър на труда и социалната политика Христина Христова, финансовия експерт Левон Хампарцумян и старши икономиста от Институт "Отворено общество" Георги Ангелов. Какви политики се виждат в Бюджет 2026?

"В държавния бюджет винаги трябва да има политика и приоритети. С държавният бюджет всяко управление се представя пред обществото и гражданите, които са гласували за този политически субект, който управлява," коментира Христова.  Тя смята, че това, което съобщи финансовият министър, е стъпка в посоката, която е заявена вече от управляващите, а според нея, България няма друга посока.

"Вече беше дошъл критичният момент за свиване на разходната част, която критично се раздуваше и, аз твърдя, главно поради много неразумни политически решения в последните пет години. И второто, което беше заявено е, че се прави опит да не са толкова драстични рестрикциите, свързани с доходите на хората и живота в България." По думите й, още една "доза кураж" нямаше да бъде излишина в намаляване на разходната част.

"Можеше да има политическа воля и повече политически кураж да се намалят или да няма  изключения, когато се следва принципът и правилото за равнопоставеност на работещите хора в България, независимо дали държавата е работодател, дали работодателят е от реалния сектор и дали са различни сектори в публичната администрация."

Георги Ангелов смята, че този бюджет е довършителен, тъй като ще действа формално 5 месеца, а като се изключат месец август и Коледа и Нова година - ще действа 3 месеца. "Каквото е похарчено, е похарчено, но все пак положителното е, че нямаме резки движения във влошаване спрямо предходния бюджет. Имам предвид вдигане на данъци и, от това, затормозяване на икономиката."

Според него, притеснително е това, че не е адресиран основният макроикономически проблем, а именно инфлацията, т.е. това бюджетно наливане на пари, тъй като тази година дефицитът ще се увеличи на 5,7%, което са над 7 млд. евро, които ще се излеят в икономиката.

"Това са непроизведени пари, които ще се хвърлят в икономиката дефицитно, което е повече отколкото беше досега и от колкото беше миналата година. Това е един инфлационен ресурс, инфлационен натиск, който ще продължи да оказва натиск върху цените и върху покупателната способност на гражданите.  Т.е. не се виждат мерки против инфлацията."

Според Левон Хампарцумян, главната цел на този бюджет е "да спечелим президентските избори, пък  после ще видим".

"От тази гледна точка, има и по-малки цели, от типа - да затворим Комисията по досиетата - стара мечта на децата на Държавна сигурност, които в момента са наоколо, защото вече старата Държавна сигурност е отдавна или умряла, или..." Той изтъкна, че по-важен ще бъде Бюджет 2027, защото това ще даде по-устойчивите политики, които правителството иска да въведе. По отношение на събуждащото се гражданско недоволство, смята, че  политическата наивност има цена.

"Ако някой си мисли, че енергията на протеста се е спихнала и е успяла да се разсее през последните месеци - ами не е." Според него, трябва да се гледа не толкова какъв е дефицитът, а колко е ефективно използването на парите, което във всяка една нормална икономика е най-важният показател.

"Скоростта, с която парите се обръщат в икономиката също е много важна. Когато си по-беден, гледаш скоростта на парите да се увеличи, за да може по няколко пъти да се превъртят."