/КРОСС/ Забавяне на растежа на реалния брутен вътрешен продукт на България (БВП) през 2026 и 2027 г. и неговото ускоряване през 2028 г. предвижда базисният сценарий на Българската народна банка (БНБ) в публикуваното днес юнско издание „Макроикономическа прогноза" на институцията.

Според базисния сценарий на прогнозата растежът на реалния БВП на България ще се забави до 2,8% през 2026 г. и 2,7% през 2027 г., след което ще се ускори до 2,9% през 2028 г. Темпът на растеж на частното потребление се очаква да се забави през втората половина на 2026 г. и през 2027 г. поради неблагоприятното въздействие на по-високата инфлация върху реалния разполагаем доход на домакинствата. Въпреки това частното потребление ще продължи да има основен принос за растежа на икономическата активност през целия прогнозен хоризонт, се посочва в прогнозата на централната банка.

Средногодишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е прогнозирано да се ускори до 5% през 2026 г. и да възлезе на 5,9% в края на годината, като ускорението отразява най-вече по-високите цени на енергийните стоки.

През 2027 г. и 2028 г. средногодишната инфлация се очаква да се забави до съответно 3,5% и 2,9%, а инфлацията в края на съответните години да възлезе на 2,7% и 2,6%.

Рисковете пред прогнозите за растежа на БВП и инфлацията са свързани с реализиране на по-висок растеж на икономическата активност и по-ниска инфлация през 2026 г. и 2027 г. Това се дължи главно на постигнатото на 17 юни тази година споразумение между САЩ и Иран за прекратяване на военните действия, вследствие на което международната цена на петрола се понижи съществено спрямо момента на финализиране на прогнозата, се посочва в юнската прогноза на БНБ.

В сравнение с макроикономическата прогноза от март 2026 г. текущите очаквания са растежът на БВП да остане устойчив, но по-нисък през 2026 г. и 2027 г. и по-висок през 2028 г. Прогнозата за средногодишната инфлация през 2026 г. и 2027 г. е повишена спрямо прогнозата от март, докато за 2028 г. е понижена.

В акцент в публикацията са представени три алтернативни сценария пред развитието на българската икономика, основани на различни допускания за степента на продължителност и интензивност на енергийния шок, произтичащ от конфликта в Близкия изток.