/КРОСС/ Поради по-високите цени на енергията, торовете, храните и металите се очаква ръст на инфлацията в Европа до 2028 година, предава БНР. Това пише в анализ на една от водещите световни компании за одиторски, консултантски и данъчни услуги.

В него се твърди, че въпреки сближаването на позициите между САЩ и Иран конфликтът в Близкия изток крие рискове от продължителен инфлационен шок за Европа.

Според анализа тази година икономическият растеж в еврозоната ще се забави до 0,5% преди постепенно да се възстанови с отслабването на негативните ефекти от кризата в Близкия изток. По-високите цени на горивата вече са добавили над процент към инфлацията в еврозоната и оказват натиск върху доходите и потреблението, посочват експертите.

Основният сценарий е за постепенна деескалация на конфликта, което би понижило цените на петрола най-рано през четвъртото тримесечие на годината. При този сценарий се очаква инфлацията в еврозоната да бъде по-висока - с 1,2 на сто през 2026 и с 0,7% през 2027, което отразява забавеното влияние на случващото се в Близкия изток върху цените на електроенергията и храните.

Експертите отчитат значителни различия между отделните държави заради различните правителствени политики, степента на регулиране на цените на енергията, дела ѝ в потребителските кошници и структурата на енергийния микс.

Най-силно инфлационно въздействие се наблюдава в България, Гърция и Хърватия, където се очаква инфлацията да бъде с около 2 на сто по-висока през текущата година.

Ако конфликтът се възобнови обаче, изследването разглежда няколко сценария. При най-тежкия цената на петрола достига 150 долара към края на годината. В този случай еврозоната би изпаднала в рецесия с общ икономически спад от 3% и пик на инфлацията от 6,5 на сто.

Оптимистичният сценарий предвижда инфлация от около 2 на сто до година и спад на брутния вътрешен продукт от само 0,3 на сто.