/КРОСС/ Кметът настоя за реална финансова децентрализация, повече собствени приходи за общините и прозрачни правила за държавното финансиране

Не може да очакваме европейски резултати с неевропейски модел на финансиране. Това заяви снощи кметът на София Васил Терзиев в интервю за БНТ, като призова за реална финансова децентрализация и повече собствен ресурс за българските общини. По думите му именно липсата на достатъчно местни приходи е най-голямата пречка пред модернизацията на София и изпълнението на ключови инфраструктурни проекти.

„Не трябва всеки разговор с държавата да започва с просия за финансиране на отделни проекти. Общините трябва да имат собствен ресурс да планират развитието си," заяви кметът на столицата.  

Терзиев подчерта, че София разполага с между 10 и 12 пъти по-малък бюджет на глава от населението в сравнение с градове като Виена, Копенхаген и Осло, въпреки че очакванията към качеството на градската среда са същите.

„Всички сме съгласни какво искаме да се случи. Но трябва да можем и да го финансираме."

България остава една от малкото държави в Европейския съюз, в които нито част от данъка върху доходите, нито от корпоративния данък остава в общините. Именно затова местната власт остава зависима от решения „на парче" и проектно финансиране от централната власт.

Кметът настоя част от данъка върху доходите, а при възможност и от корпоративния данък, да остава в общините, така че те да могат самостоятелно да планират развитието си и да не зависят от политически решения за всяка отделна инвестиция. Това е и последователната позиция на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), представена от изпълнителния директор Силвия Георгиева. Терзиев призова и за прозрачни правила при държавното финансиране на общинските проекти, без избирателност и политически подход.

Борисовата градина: Целта е по-добър план, а не инат

По повод Подробния устройствен план на Борисовата градина Терзиев подчерта, че този път процесът е проведен с широк публичен дебат и с възможност да бъдат чути и отразени всички основателни предложения. По думите му показателно е, че постъпилите становища и възражения са седем пъти по-малко спрямо предходния вариант на плана.

„Перфектен план няма. Но този път процесът беше такъв, какъвто трябва да бъде - с широк публичен дебат, с търсене на грешките и с готовност те да бъдат отстранени."

Той беше категоричен, че целта остава опазването на парка, без ново строителство и без премахване на дървета, като същевременно се отчита съществуването на вече изградени спортни и обществени обекти.

„Упорство няма от наша страна. Целта е да имаме възможно най-добрия устройствен план."

Решението срещу презастрояването е ясна дефиниция за балансиран град

По темата за презастрояването Терзиев заяви, че Столичната община работи върху обективни критерии кога една градска територия е достигнала своя капацитет.

По думите му балансът трябва да се оценява не само през плътността на застрояване, а и през наличието на транспорт, зелени площи, социална инфраструктура, места за паркиране и качествена градска среда. Именно такъв анализ се подготвя и за район „Младост", за да могат бъдещите решения да стъпват на ясни критерии, а не на единични казуси.

Пътят към нула недостиг на места в детските градини

Кметът потвърди, че целта на Столичната община остава до края на мандата недостигът на места в детските градини практически да бъде премахнат.

Само през тази година се откриват около 1700 нови места в 18 обекта, а през следващата година се очакват още между 1500 и 2000.

Според Терзиев най-голямото предизвикателство вече не е строителството, а липсата на медицински сестри. Над 230 незаети позиции възпрепятстват разкриването на нови яслени групи, което изисква законодателни промени и активната подкрепа на държавата.

„Не можем да чакаме години наред този проблем да се реши от само себе си."