/КРОСС/ Предложеният от правителството проектобюджет за 2026 г. предизвика сериозни дебати сред икономисти, синдикати и политици. В студиото на „Здравей, България" главният икономист на КНСБ Любослав Костов, икономистът от Институт „Отворено общество" Георги Ангелов и икономистът от Експертния клуб за икономика и политика Георги Вулджев представиха различни гледни точки за финансовата рамка на държавата.

Според Вулджев проектът представлява крачка напред спрямо бюджетите от последните години, тъй като стъпва върху по-реалистична оценка на фискалните проблеми на страната. По думите му са заложени мерки за ограничаване на разходите, включително преразглеждане на автоматичните механизми за увеличение на възнагражденията и контрол върху бюджетните разходи през следващите години.

Въпреки това той смята, че бюджетът може да бъде по-амбициозен по отношение на съкращаването на разходите, особено в сектори като МВР и съдебната система, където според него има потенциал за по-сериозни икономии.

От своя страна Любослав Костов заяви, че синдикатите очакват промени между първо и второ четене на бюджета в парламента. Той посочи като проблем надценените капиталови разходи и увеличените средства за издръжка. По думите му капиталовата програма възлиза на над 9 млрд., докато проектите по Плана за възстановяване и устойчивост и общинските проекти са за над 7 млрд., което поставя въпроси за разликата между двете суми. Според Костов именно в тези пера съществува възможност за корекции, които биха намалили прогнозния дефицит.

Главният икономист на КНСБ подчерта, че протестът на държавните служители е свързан не само с възнагражденията, но и с условията на труд и правата на работещите. Той настоя, че служителите трябва да получат същите права, каквито имат останалите работещи в обществения и частния сектор. Според него, ако бъдат направени необходимите корекции в разходната част на бюджета, дефицитът може да бъде ограничен до между 3,5% и 3,7% от БВП вместо заложените 5,7%.

Георги Ангелов постави акцент върху системните проблеми в управлението на публичните финанси. Той припомни, че подобни ситуации с високи дефицити са се наблюдавали и през 2009 г., 2014 г., както и през последните години. Според него това показва наличие на структурен проблем в бюджетния процес. Ангелов настоя за по-голяма прозрачност относно поетите финансови ангажименти на държавата и за публикуване на подробна информация за всеки проект и договор, които генерират бъдещи разходи.

Икономистът от Институт „Отворено общество" смята, че истинското решение е във въвеждането на механизми, които да не позволяват поемането на ангажименти без осигурено бюджетно покритие. Според него всяка обществена поръчка и всеки договор трябва предварително да бъдат обвързани с конкретен бюджетен лимит, за да се избегне натрупването на скрити задължения.

Темата за планираните съкращения в държавната администрация също предизвика разногласия. Вулджев подчерта, че в някои структури са необходими сериозни реформи и дори съкращения от порядъка на 20-30%, но предупреди, че подобни промени не могат да се извършат без предварителен анализ и оценка на последствията. По думите му прибързаните действия могат да доведат до сериозни проблеми в работата на институциите.

Костов също критикува липсата на подробен анализ за ефекта от планираното намаляване на разходите за персонал. Според него не е направена оценка кои структури са с раздут щат и къде действително има необходимост от съкращения. Той изрази опасения, че механичното намаляване на бюджетите с 10% може да затрудни работата на администрации, които и без това функционират с ограничен ресурс.

Друга спорна тема се оказа инфлацията и отражението ѝ върху бюджетните приходи. Любослав Костов отбеляза, че реалната инфлация вероятно ще бъде по-висока от прогнозите на Министерството на финансите, което ще доведе до допълнителни приходи в бюджета. Той определи инфлацията като „най-добрия приятел на финансовия министър", тъй като по-високите цени автоматично увеличават данъчните постъпления.

Георги Ангелов обаче предупреди, че високият дефицит и допълнителното дългово финансиране могат да засилят инфлационния натиск. По думите му планираното дефицитно харчене, съчетано с активното кредитиране на домакинствата, създава риск от допълнително „прегряване" на икономиката. Той се позова на анализ на БНБ, според който в настоящата макроикономическа среда увеличаването на бюджетния дефицит има директен принос за ускоряване на инфлацията.

Въпреки различията в оценките си, тримата икономисти се обединиха около тезата, че бюджетът за 2026 г. се нуждае както от корекции в конкретни разходни пера, така и от по-дълбоки структурни реформи, които да гарантират по-устойчиво управление на публичните финанси в бъдеще.