/КРОСС/ Процесът по обмяна на левовете с евро върви по план и няма основания за притеснение от оставащите в обращение средства. Това заяви икономическият журналист и водещ на „РеВизия" Йордан Бързаков в студиото на „Твоят ден". По думите му близо 92% от наличните левове вече са изтеглени от обращение, а останалите около 2,3 млрд. лева не представляват нещо необичайно на фона на общото количество кешови средства в икономиката. 

Бързаков обърна внимание, че част от търговските банки ще продължат безплатния обмен на левове в евро и след 30 юни, макар това да не е законово изискване. Той препоръча гражданите предварително да се информират от обслужващите ги банки за условията и възможностите за обмен на по-големи суми.

Припомняме, че от 1 юли изтича периодът, в който търговските банки и „Български пощи" са задължени да обменят левове в евро без такса, като след тази дата те ще могат сами да определят условията за услугата. Българската народна банка обаче ще продължи да обменя левове в евро безплатно, без ограничение във времето и без лимит на обменяните суми, по официалния курс от 1,95583 лева за едно евро.

Основен акцент в разговора в ефира на NOVA NEWS беше искането за проверка на разходите за пенсии и социални плащания. Според Бързаков подобен анализ е необходим, защото трябва да се установи дали увеличенията на пенсиите през последните години са били финансово обосновани. Той подчерта, че ролята на Сметната палата е да провери числата и финансовата логика зад решенията, а не да определя размера на пенсиите.

„В продължение на три години пенсиите бяха увеличавани рязко. Българските пенсии нараснаха повече, отколкото държавата може да понесе финансово", заяви Бързаков. Според него ръстът на приходите не е бил достатъчен, за да оправдае темпа на увеличение на пенсионните разходи.

Той подчерта, че необходимостта от по-високи пенсии е безспорна, но обществото не е провело честен разговор за цената на подобна политика. По думите му по-високите пенсионни плащания неизбежно водят до въпроса дали трябва да бъдат увеличени данъците или осигурителните вноски, за да бъде гарантирана устойчивостта на системата.

Бързаков изрази критики и към отслабването на връзката между размера на осигуровките и размера на пенсиите. Според него в момента значителна част от хората получават пенсии, които не съответстват на направените през годините осигурителни вноски, което поставя под съмнение справедливостта на системата спрямо коректно осигурявалите се граждани.

Икономическият журналист отбеляза, че проблемите не са само български. По думите му в цяла Европа се води дебат за бъдещето на пенсионните системи заради демографската криза и нарастващия брой пенсионери. Той даде пример с Швеция, където част от средствата се инвестират на капиталовите пазари с цел генериране на допълнителна доходност и намаляване на натиска върху данъкоплатците.

Като положителна стъпка Бързаков посочи въвеждането на мултифондовата система във втория пенсионен стълб. Според него тя ще даде възможност на по-младите осигурени лица да поемат по-висок инвестиционен риск срещу потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсионна възраст средствата постепенно ще бъдат насочвани към по-консервативни инструменти.

По отношение на проекта за бюджет за 2026 г. Бързаков беше критичен. По думите му най-положителното, което може да се каже за финансовата рамка, е, че е можело да бъде и по-лоша. Той отбеляза, че в бюджета практически липсват структурни реформи, но призна, че не е очаквал те да бъдат заложени в документ, изготвен в средата на годината.

Според него управляващите следват политика на избягване на конфликти с различните обществени групи, което затруднява провеждането на непопулярни, но необходими реформи. Бързаков предупреди, че бюджетът разчита в голяма степен на инфлацията като източник на по-високи приходи.

„Големият работен кон на този бюджет е инфлацията", заяви той. По думите му при реализиране на заложените капиталови разходи в икономиката ще бъдат влети милиарди левове, което може да доведе до допълнителен инфлационен натиск.

Бързаков смята, че България все още е далеч от сценарий, подобен на гръцката дългова криза, но предупреди, че продължителното отлагане на структурни реформи увеличава рисковете пред публичните финанси. Според него, ако и през 2027 г. липсват съществени промени, страната може да се изправи пред значително по-сериозни икономически предизвикателства.