/КРОСС/ Всички неща, които поискахме през декември, сега ги виждаме в този бюджет. В същото време обаче виждаме и неща, които никак не ни харесват. Това каза зам.-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева в БТВ „Тази сутрин".

Близо 5 часа спорове, протест пред Министерския съвет и въпреки това - без компромис. Синдикатите, работодателите и държавата продължават да се разминават по най-спорните мерки в Бюджет 2026.

Много е трудно да се каже разбрахме се за едно, разминахме се в друго, защото в проекта на бюджета има засегнати редица въпроси, които бяха поискани от работодателите, а вярвам - и от синдикатите, още през декември миналата година, когато беше внесен спорният бюджет, посочи тя.

Тогава бяхме постигнали съгласие за ограничаване на темпа на нарастване на разходите - тези, които са обвързани със средната работна заплата, да не се увеличава осигурителната вноска и да не се увеличават данъчните ставки, коментира Минчева..

По думите ѝ нещата, които не са задоволителни в Бюджет 2026, са размерът на бюджетния дефицит и размерът на планирания таван на дълга, с който ще се плащат както дефицитът, така и потенциални инвестиции.

Трябва да гледаме нещата и в контекст. Няколко са факторите. Първо - имаме правителство от по-малко от два месеца. Второ - имаме бюджет, с който довършваме годината в рамките на 5 месеца. Трето - има заявка най-после да се сложат картите на масата, да се види какво е действителното положение и да се върви напред, коментира тя.

Минчева сподели, че общото им послание, въпреки всички различия, е било много внимателно да се преразгледа дефицитът, да се направи опит преди приключването на бюджетната процедура той да бъде намален и да се преосмисли планираният дълг, така че да влезем в малко по-приемливи рамки.

Според нас всички тези средства не могат да бъдат изхарчени, както са заложени, а в крайна сметка дългът трябва да бъде много внимателно планиран, защото лихвите ги плащаме всички ние, посочи тя.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров сподели, че бюджетът предвижда около 5,5 милиарда повече приходи и около 9,3 милиарда повече разходи. „В разходната част имаме около 3,5 милиарда повече капиталови разходи, заложени спрямо изпълнените тази година. Това е много повече, отколкото реално може да бъде изпълнено".

Причината, която се изтъква, е Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ), който така или иначе трябва да бъде заложен и на входа, и на изхода. Дали обаче ще бъдат получени тези 1,7 милиарда, които очакваме по петото плащане? За тях трябва да бъдат изпълнени 56 реформи, парламентът трябва да приеме голяма част от тях, а той ще излезе в отпуска и годината ще приключи, коментира той.

Според Димитров има много въпроси, които не е ясно дали ще бъдат изпълнени, както и колко от тези средства, заложени като приход, реално ще стигнат до капиталовата програма. „Там има буфер, но той е донякъде илюзорен, защото, ако приходът не се реализира, няма как и разходът да повлияе положително на дефицита".

Освен тези 1,7 милиарда има и още толкова - 3,5 милиарда повече е капиталовата програма. Твърди се, че това са стари, неплатени разходи от минали години. В крайна сметка става дума за огромни пари. Виждаме и че текущата издръжка е увеличена с 1,6 милиарда, като обяснението отново е същото - стари неплатени разходи, включително за поддръжка на пътищата, съобщи той.

По думите на Димитров сумарно, ако съберем капиталовата програма и текущата издръжка, става дума за огромни числа - милиарди евро. „В същото време обаче има една сериозна разлика спрямо бюджета, за който се бяхме разбрали с бизнеса през декември миналата година. Там имаше политика всички разходи за бюджетна издръжка да бъдат ограничени до 10%", заяви той.

Сега не виждаме тези около 700 милиона повече за разходи за персонал. Виждаме само 5% увеличение, което е заложено още от началото на годината, каза Димитров.

Според него фиктивното ограничение на разходите с тези 10% всъщност е доста условно, защото от него бяха изключени почти всички големи сектори. „И накрая се оказва, че ще бъдат спестени 85 милиона. Затова хората са на улицата".

Големият въпрос е дали това е балансираният бюджет. Според нас не е, допълни Димитров.