/КРОСС/ БСК внесе в НС становища по няколко законопроекта за промени в Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване
Българската стопанска камара (БСК) внесе в деловодството на Народното събрание свои становища по законопроекти за промени в Закона за здравето и в Закона за здравното осигуряване, внесени от народни представители. Становищата са по искане на председателя на Комисията по здравеопазване при 52-то НС проф. Костадин Ангелов.
БСК изразява принципна подкрепа за Законопроекта за допълнение на Закона за здравето, №52-654-01-56, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители на 4 юни 2026 г. В позицията на БСК се подчертава, че Камарата подкрепя усилията на вносителите за подобряване на прозрачността и контрола в системата на медицинската експертиза, като успоредно с това се обръща внимание върху няколко аспекта, които са важни за успеха на реформата. (Вижте цялото становище ТУК)
БСК принципно подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, №52-654-01-4, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 30 април 2026 г., предвиждащ дигитализация и засилване на контрола в системата на НЗОК. Въпреки това, според БСК е необходимо да се извърши задълбочено проучване на ефекта от предложените мерки в тясно сътрудничество с всички заинтересовани лица и институции, за да се гарантира, че въвеждането на електронни услуги няма да доведе до изключване на нито едно здравноосигурено лице от достъпа до правата му. „Обръщаме внимание, че предизвикателствата пред свързаността и дигиталната грамотност в малките и труднодостъпни райони трябва да бъдат разрешени с конкретни механизми", се казва в становището на БСК. Експертите на Камарата препоръчват усилията да са насочени към развиване и популяризиране на мобилното приложение еЗдраве на Националната здравноинформационна система, вместо разработването на множество паралелни канали. (Вижте цялото становище ТУК)
БСК изразява принципна подкрепа за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 52-654-01-10, внесен от Венко Николов Сабрутев и група народни представители на 30 април 2026 г., предвиждащ прехвърляне на задължението за заплащане на здравноосигурителните вноски за лицата в отпуск по майчинство от работодателите (осигурителите) към държавния бюджет. Според БСК, за да се гарантира равнопоставеност на всички засегнати лица, следва внимателно да се огледат всички категории лица, които засяга тази мярка, с особен фокус върху самоосигуряващите се. Освен това, БСК предлага да се изискат официални данни от НОИ за последните 5 години относно броя на лицата, ползвали отпуск по майчинство и отглеждане на дете до 2-годишна възраст. (Вижте цялото становище ТУК)
БСК изразява принципна подкрепа за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 52-654-01-11, внесен от Асен Васков Василев и група народни представители на 30 април 2026 г., свързан с дигитализацията в здравеопазването с цел ограничаване на неправомерното разходване на средства от бюджета на НЗОК. БСК настоява за прецизиране на законопроекта, като бъде отчетено становището на всички заинтересовани лица и институции, които се очаква да администрират процеса. С оглед чувствителността на данните БСК препоръчва да се избягва създаването на множество паралелни канали за уведомяване и да се извърши задълбочено проучване на ефекта от предложените мерки в тясно сътрудничество с компетентните институции. (Вижте цялото становище ТУК)
БСК е против предложенията за определянето чрез закон на размера на основните работни заплати в системата на здравеопазването
„Във връзка с внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, Българската стопанска камара за пореден път алармира, че тежката кадрова криза в здравеопазването изисква дългосрочни, системни мерки, които да са устойчиви във времето, обхващащи както образованието на медицински специалисти, тяхното кариерно развитие и специализация, така и атрактивно заплащане, съответстващо на условията и отговорността на полагания труд."
Това се казва в позиция на БСК, депозирана в деловодството на Народното събрание, до председателя на Комисията по здравеопазване проф. Костадин Ангелов.
В становището на БСК се подчертава, че следва да се отчитат организацията на финансирането на здравната система, различията, произтичащи от разположението, собствеността и структурата на разходите на лечебните заведения, както и натрупаните задължения. Задължение на държавата е да обезпечи прилагането на правото на всеки гражданин до достъпна медицинска помощ.
В Българската стопанска камара, като представителна организация на работодателите на национално равнище, членуват Сдружението на общинските болници в България, Националната асоциация на работодателите от здравеопазването в Република България, Асоциацията на университетските болници в България, Националното сдружение на лечебните заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ.
Съгласувано със своите членове в сферата на здравеопазването, БСК поддържа заявената по същите предложения в предходното 51-во Народно събрание категорична позиция против принципите и конкретните текстове, заложени в двата законопроекта.
Според БСК, законовото определяне на размера на основни работни заплати, без да е основано на конкретни разчети, на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в т. ч. допусканията на Средносрочната бюджетна прогноза и оценката на въздействието върху финансовото здраве на лечебните заведения, влече риск от редица неблагоприятни последици, в т. ч.:
Уравниловка на заплащането между всички здравни специалисти, без оглед на отговорността и трудовото им представяне и демотивация на служителите;
Отнемане на възможността за предоставяне на допълнително материално стимулиране;
Намаляване на възможностите за издръжка, ремонти, инвестиции в нова апаратура;
Увеличаване на дълговете на лечебни заведения;
Несъстоятелност на лечебни заведения.
Вижте пълния текст на становището ТУК.
Законопроект за изменение и допълнение на Закон за лечебните заведения, № 52-654-01-13, внесен от Ивайло Валентинов Шотев и група народни представители на 30 април 2026 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 52-654-01-27, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 7 май 2026 г.