/КРОСС/ Прогнозата, която публикувахме, показва, че през следващите години, предвид базовите ефекти и конвергенцията с останалата част от развитите икономики на Европа, нивото на доходите ще продължи да изпреварва инфлацията. Tова каза членът на Управителния съвет на Българската народна банка Илия Лингорски в предаването „Събуди се" по Нова телевизия.

По думите му вътрешните фактори от 2020 г. насам са с много по-голямо значение за българската икономика и финансова система и по-голяма тежест по отношение на изменението на ценовите равнища, отколкото външните. „Под вътрешен фактор по-скоро разбираме връзката между ценовите равнища и възнагражденията в частния и публичния сектор. От 2021 година насам расте вътрешното частно потребление. То расте на база на това, че доходите растат. През следващите години нивото на доходите ще продължи да изпреварва инфлацията, т.е. растежът на доходите в страната ще запази тази тенденция за относително по-дълъг период от време, както и през последните години", добави той.

По думите му, когато растежът на доходите е такъв и когато икономиката е чувствителна на външни шокове, най-вече по линия на факта, че страната е голям нетен вносител на енергоизточници, това води до проинфлационна среда. Голяма роля за това има и фискалната политика, ако тя е проциклична. „Ако растежът на фискалните разходи и фискалната експанзия всъщност върви против цикъла, а именно че имаме фискална експанзия в условия на икономически растеж, това подхранва инфлационната среда", обясни Лингорски.

Съвместно изследване на Европейската централна банка и БНБ, публикувано през февруари, показва, че ефектът от превалутирането върху инфлацията е 0,4%. В държави извън еврозоната като Румъния и Унгария също се наблюдават много високи нива на инфлация, отбеляза Лингорски.

По думите му превалутирането безспорно е пример за изключително гладко и успешно излизане от паричен режим на валутен борд. Към момента почти 95% от цялата циркулация на левове вече е изтеглена от обращение, а останалото количество е на стойност от порядъка на 800 милиона евро.

В България депозитната база е от порядъка на 85% от брутния вътрешен продукт. За сравнение във Франция и Германия над 70% от спестяванията са под формата на депозити в банковата система.

„В условията на депозитна база, която расте по-бързо от кредитирането, естествено това, което депозантите губят, е атрактивни лихви, тъй като банките в крайна сметка не са принудени да се конкурират за техните депозити и да предлагат по-високи лихви, тъй като банките все още не могат да кредитират с такава скорост", обясни той.

Апетитът за риск в икономиката все още не догонва нивото на растежа на депозитите, поради което лихвите за депозантите продължават да бъдат ниски. Същевременно банките са получили и достъп до депозитното улеснение на ЕЦБ, което след последното повишение на лихвите носи над 2 или 2,25% безрисков доход за всички свръхрезерви, които те имат в евросистемата.