/КРОСС/ Тематичните работни групи на НМД очертаха ключовите застъпнически приоритети за 2026-2027 г.

 В резултат на работата на тематичните групи по време на Годишната среща 2026 на НМД бяха изведени общите застъпнически приоритети в областите образование, здраве, детско правосъдие и семейство, които ще насочват усилията на Мрежата за по-ефективни политики за децата и семействата.

По време на Годишната среща на Национална мрежа за децата 2026 над 200 представители на граждански организации, професионалисти, деца и младежи от цялата страна се включиха в тематичните работни групи на Мрежата. В рамките на четири области - образование, детско здраве, детско правосъдие и семейство - участниците анализираха актуалните предизвикателства пред децата и семействата в България и очертаха приоритетите, по които НМД ще работи през следващата година.

Тематичните работни групи са традиционно пространство за експертен диалог, споделяне на добри практики и съвместно планиране на застъпническите усилия на Мрежата. Именно чрез тях организациите-членове определят най-важните теми, по които е необходима системна промяна и активно взаимодействие с институциите.

Образование: повече подкрепа за учителите и по-гъвкава образователна система

Тематичната работна група „Образование", водена от Гергана Ефремова и Стефан Лазаров от Фондация „Заедно в час", събра близо 50 участници - представители на граждански организации, учители, директори, експерти и работодателски организации. 

Срещата започна с дискусия по въпроса: „Ако утре имаме среща с министъра на образованието, какво ще му кажем?". В работни групи участниците формулираха своите предложения за най-неотложните промени в образователната система. След обобщаване и гласуване бяха изведени четири основни застъпнически приоритета за следващата година:

• развитие на социално-емоционалните умения на учителите и системна подготовка в тази посока още в университетите;
• по-гъвкави учебни програми и учебни планове, които да дават повече възможности за избор на учениците;
• по-добра подготовка, професионално развитие, супервизия и менторска подкрепа за учителите;
• езикова подкрепа и интеграция за деца, за които българският език не е майчин.

Особено силна подкрепа получи идеята за създаване на програма за социално-емоционална интелигентност на учителите, която да подпомогне изграждането на позитивни отношения между учители и ученици и да насърчава чувството за принадлежност в училище - фактор, който според редица изследвания има пряка връзка с успеха на децата.

Във втората част на срещата участниците работиха по избраните приоритети и обсъдиха какви конкретни действия могат да предприемат организациите и Общност „Образование", за да се превърнат тези идеи в реални политики. Сред основните предложения се откроиха популяризирането и надграждането на успешни практики, тяхното апробиране в пилотни училища, разработването на конкретни политически решения и привличането на съмишленици сред университетите, училищата, родителите, бизнеса и институциите.

Участниците се запознаха и с вдъхновяващи примери от практиката, представени от Фондация „Подари време" и Фондация „Заедно в час".

Детско и майчино здраве: време е за обща визия за детското здравеопазване

Тематичната работна група „Здраве", модерирана от Мария Брестничка, програмен директор на Национална мрежа за децата, и Надежда Цекулова, директор на програма „Комуникации и кампании" в Българския хелзинкски комитет и индивидуален член на НМД, събра експерти, лекари, представители на болнични заведения и на граждански организации, професионалисти, работещи за подобряване на детското здравеопазване в България. 

Сред основните проблеми, идентифицирани от участниците, бяха късното диагностициране на отклонения в развитието, липсата на достатъчно интегрирани услуги за деца и семейства, недостигът на педиатри и педиатрични медицински сестри, както и ограничените възможности за психично-здравна подкрепа.

Специално внимание беше отделено на необходимостта от изграждане на доверие между семейства и специалисти, осигуряване на достъпна информация и създаване на условия за подкрепа и супервизия на медицинските специалисти.

Националната детска болница също беше сред водещите теми в дискусията. Участниците подчертаха, че изграждането на болницата следва да бъде част от по-широка и дългосрочна реформа в детското здравеопазване, а не единствено инфраструктурен проект.

Като общ приоритет за следващата година работната група се обедини около необходимостта от създаване на обща Визия за детско здравеопазване в България, която да служи като основа за устойчиви политики и реформи.

Детско правосъдие: защита на гражданското пространство и стратегически дела за промяна

Повече от 25 участници се включиха в тематичната работна група „Правосъдие", водена от Георги Еленков, директор „Политики за децата" и координатор на Мрежата за правна помощ на НМД, и Деана Димова, управител на Сдружение „Център Динамика" - Русе.

Срещата беше организирана около две последователни фокус групи по инициативата „Промяна в политики чрез стратегически съдебни дела" по проект PACT. Участниците се запознаха с дейността на Мрежата за правна помощ на НМД през последните 12 месеца - период, белязан от рекорден брой консултации и правна подкрепа за организации членове на Мрежата, деца и семейства, развитие на стратегически съдебни дела, активна застъпническа работа, присъединяване на нови експерти и реализиране на нови инициативи.

Освен представянето на резултатите, срещата включваше дискусии, интерактивна викторина и работа по модела „Световно кафене", в рамките на която участниците обсъждаха три ключови въпроса за бъдещето на правозащитната работа на НМД.

Първата дискусия беше посветена на новия Закон за прозрачност при представителство на интереси (ЗППИ) и потенциалните рискове, които той създава за гражданските организации. Участниците генерираха множество идеи за общи действия - от информационни кампании и специализирани уебинари за членовете на Мрежата до изготвяне на задълбочен правен анализ на закона и неговите ефекти върху гражданския сектор. Беше обсъдена необходимостта от по-широка мобилизация срещу дискриминационното третиране на неправителствените организации, както и от наблюдение и анализ на функционирането на новия Регистър за прозрачност.

Втората тема насочи вниманието към казуси от практиката, които заслужават по-широка обществена и правна реакция. Сред тях бяха случаи на деца над 14 години, вписани в регистъра за осиновяване, които са подложени на сериозен психологически натиск, проблеми, свързани с недобросъвестна работа на адвокати в ущърб на правата на детето, формалното изготвяне на социални доклади, ограничения капацитет на специалистите в детските педагогически стаи и недостатъчното използване на семейната медиация като инструмент за подкрепа на деца и родители в конфликтни ситуации.

Третата дискусия беше посветена на въпроса кои да бъдат следващите стратегически дела на Национална мрежа за децата. Участниците обсъдиха възможности за съдебни производства, свързани с тежки случаи на насилие или неглижиране на деца, забавени процедури по закрила на деца търсещи международна защита, както и използването на международни механизми за защита на правата на детето пред институции като Европейския съд по правата на човека, Европейския комитет за социални права, Съда на Европейския съюз и Европейската комисия.

В хода на всички дискусии беше отчетена и необходимостта да продължат усилията за реформа на системата за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, както и за развитието на центрирано върху детето правосъдие. 

Като водещ застъпнически приоритет се открои необходимостта от системна реакция срещу проблемните текстове в Закона за прозрачност при представителство на интереси, които според участниците създават риск за гражданското участие и работата на неправителствените организации.

Семейство: подкрепата трябва да достига до всяко семейство

Работната група „Семейство", модерирана от Белла Дамянова, координатор „Политики за децата" в НМД, направи равносметка на развитието на политиките в областта през последните години и постави специален акцент върху бъдещето на деинституционализацията и необходимостта от по-силна подкрепа за семействата.

Участниците работиха в четири тематични направления и формулираха няколко ключови застъпнически цели:

• развитие на достъпни и универсални услуги за семейна подкрепа и превенция;
• създаване на национални мултисекторни политики за подкрепа на младежите при прехода към независим живот след напускане на грижа;
• гарантиране на качествена подкрепа за осиновителите преди и след осиновяването;
• завършване на процеса на деинституционализация чрез закриване на последните домове за медико-социални грижи за деца и развитие на алтернативни услуги.

Общото разбиране сред участниците беше, че устойчивата семейна политика трябва да бъде насочена не само към семействата в риск, а към всички семейства, като осигурява навременна подкрепа, информация и възможности за развитие още преди възникването на сериозни проблеми.

Приоритетите, очертани по време на тематичните работни групи, ще бъдат в основата на застъпническата работа на Национална мрежа за децата през следващите месеци. Те отразяват както експертния опит на организациите-членове, така и реалните нужди на децата и семействата в България.

С общи усилия, партньорства и последователна работа НМД ще продължи да отстоява политики, които гарантират правата, благосъстоянието и пълноценното развитие на всяко дете.

Годишната среща през 2026 г. се осъществява като част от проект INSPIRE: Подобряване на националната подкрепа за превенция, интервенция и отговор на насилието над деца и овластяване на жертвите. Неговата основна цел е превенция и отговор на насилието над деца и овластяване на жертвите. Проектът се реализира от Фондация „Работилница за граждански инициативи" (ФРГИ) и Националната мрежа за децата (НМД) и е съфинансиран от Европейския съюз.

Годишната среща през 2026 г. се осъществява с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024-2029.