/КРОСС/ Шест месеца след въвеждането на еврото у нас експертите отчитат ръст на дигиталните плащания. В сезона на почивките и пътуванията плащанията със смартфон са най-сигурният метод, посочват експертите, но предупреждават и за измами, за които трябва да внимаваме.

„Констатирано е наличие на неплатена глоба" - така започват измамните SMS-и от непознат номер, най-често чуждестранен.

В края на съобщението има линк, а подателят призовава да го последваме. Той може да ни отведе до уебсайт, който е копие на официална страница на институция като КАТ или МВР.

„Този дубликат е достатъчно добре направен, за да ни заблуди. Пак има един елемент на забързаност. Трябва бързо да си дадем данните, принуждавани сме да си дадем всички лични данни. След което стигаме до страница за разплащане и отзад стои действителна платежна система - чуждестранна, разбира се, измама, ръководена от тези измамници", казва Мартин Бакърджиев, директор „Киберсигурност и предпазване от измами" за Централна и Източна Европа във Visa.

„Това, което наблюдаваме през последните няколко месеца, е повишена тенденция на така наречените смишинг атаки - идвайки от SMS и фишинг, двете думи, обединени заедно. Концепцията на този тип атаки е да откраднат данни. Не само крадат данни, но крадат и пари в реално време", посочва той.

Експертите припомнят, че когато държавните институции или куриерски фирми искат да се свържат с нас, те имат ясно упоменати за това канали.

„Те няма да ни изпратят текстово съобщение от чуждестранен номер, който започва с +212, +213, +62. Това са Индонезия и разни африкански държави често. Няма държавна институция да ни изпрати текстово съобщение от такъв номер", казва още Бакърджиев.

Когато човек забележи, че е станал обект на онлайн измама, трябва незабавно да се свърже със своята банка.

„Картовите разплащания сами по себе си са изключително безопасни, но те са безопасни дотам, докъдето ние не си даваме данните. Както и вратата вкъщи е безопасна, докато не си дадем ключа на някой. Когато му дадем ключа, тя вече спира да е безопасна. По същия начин ние трябва да съхраняваме данните", казва Мартин Бакърджиев.

Дори и да изгубим устройството си, данните от картата, която е запаметена в него, са защитени, посочват експертите.

„Устройството се заключва, така че при всички положения wallet-ът ще бъде защитен. Картата не е нужно да се преиздава", обяснява Бакърджиев.

В сезона на пътуванията и почивките плащането с карта остава най-предпочитано.

„Най-сигурният начин със сигурност е през телефона. И това е така поради системата, наречена токенизация. Тук генерираната карта съхранява данните на картата в телефона и всеки път, когато се извършва плащане с телефон, смарт часовник или друго устройство, това, което вижда приемчикът на плащането - ПОС терминалът от другата страна, не са данните на картата, а е уникален токен за всяка една индивидуална транзакция", казва експертът.

„Близо половината от плащанията - около 47-50%, са токенизирани и все повече има много голям ръст на дигиталните плащания като цяло още от навлизането на еврото", допълва той.

С развитието на технологиите се наблюдава и ръст на измамите онлайн, а в популярни платформи дори се споделят снимки на откраднати карти и данни на потребители, които могат да бъдат използвани за осъществяване на плащания.

„С навлизането на изкуствен интелект измамите основно фигурират онлайн. Много интересен вид измама - човек продава нещо в популярен уебсайт и купувачът иска от него данните на картата му, за да му прехвърли пари. Няма как някой да иска данните на моята карта, за да ми прехвърли пари по нея. Не работи така системата, но е важно хората да знаят, че ако аз дам данните от картата си на някого, той няма да ми прехвърли пари, ще ми вземе пари", казва Мартин Бакърджиев.

По данни на Българската народна банка картовите плащания за първото тримесечие са на стойност 4,6 млрд. евро.