/КРОСС/ Българин спечели титлата от Европейските игри за трансплантирани в бягането на 5 км. Мартин Данов е с трансплантирани бял и черен дроб и участва за първи път на игрите, които се проведоха в края на миналия месец в Нидерландия.

България беше представена от 16 атлети. Мартин печели злато в бягането на 5 км и сребро от турнира по футбол.

След състезанието той дарява своя медал, а мечтата му е един ден да няма хора, чакащи за трансплантация.

„Аз се състезавах със себе си. Целта, с която отидох на това, конкретно на петте километра, беше да финиширам и евентуално да си подобря своето време. Финиширах, но не си подобрих своето най-добро време. Беше много интересно, много вълнуващо да участваш със свои хора в подобно нещо", споделя Мартин Данов.

Той разказва и за най-яркия момент от състезанието - когато получава подкрепа от атлет от Германия. „Във втората обиколка имаше един баир, на който на мен ми дойде малко в повечко и забавих темпото. В момента, в който го забавих, усетих една ръка отзад да ме подпре и да ми даде тласък да продължа и заедно си финиширахме", казва Мартин Данов.

Именно това му показва съпричастността на хората, преминали през едни и същи предизвикателства.

Мартин никога не е бил професионален спортист, въпреки че активно е играл като дете. За съжаление, спортът става само мираж, когато болестта го застига. „Моето заболяване се нарича муковисцидоза. Това е генетично заболяване. При мен беше открито, когато бях на 3 годинки. Цял живот съм бил с него и засяга горе-долу повечето органи. Най-вече се проявява в белите дробове, панкреаса, черния дроб, репродуктивната система", разказва той.

Болестта няма лек. В края на ученическите години Мартин започва да боледува все по-често и развива инфекции. Лекарите му казват, че е нужна трансплантация на бял и черен дроб, но за съжаление в България това не може да се случи. Той заминава за Франция през 2018 г. с помощта на майката на негов много близък приятел. Попада в списък с чакащи трансплантация. „Аз имам огромен късмет, че мой много близък приятел, неговото семейство и в частност майка му ми подадоха ръка. И направо ме взеха за ръка и ме спасиха във Франция. Заминах през 2018 г. Бях сложен в листа горе-долу веднага и горе-долу по спешност. За съжаление, чакането ми беше дълго. Чаках 6 години до 2024 г. Особеното в моя случай беше, че се нуждаех не само от белодробна, а и от чернодробна трансплантация и това затрудняваше малко намирането на подходящ донор, защото трябва два органа да са подходящи", разказва той.

Мартин се възстановява успешно. Две години по-късно той се чувства отлично. Продължава обаче ежедневно да пие животоподдържащи лекарства. „Аз доста медикаменти приемах и преди това заради болестта, но след трансплантацията всички хора с трансплантирани органи приемат имуносупресори - медикаменти, които са против отхвърляне на органа. Ежедневно, сутрин и вечер, в определен час, определена доза, която се контролира през определено време, за да бъде всичко в норма", разказва той.

Според Мартин ситуацията с трансплантациите в България е трудна - през последните години те намаляват, белодробни не се извършват, стотици са чакащите, а навременна диагностика и адекватна подкрепа от здравната система според него няма. И искрено желае промяна. „Хората, които чакат, хората, които се нуждаят от подобни трансплантации, те нямат време. Времето е единственото нещо, което нямат, освен здравето", казва Мартин Данов.

Д-р Делян Еврев е кардио и съдов хирург в болница „Лозенец", а по време на Европейските игри е лекарят на българския национален отбор. По думите му се работи за подобряване на процеса за трансплантации у нас. „Няма чак толкова много донори, така че увеличаването на броя донори ще намали чакането за тези хора, които са в листите", казва д-р Делян Еврев.

Осъществяването на трансплантация е свързано с доста сериозна организация и координация между различни институции, болници, пациенти и техни организации. „Така че решаването на този проблем е свързано с участието на всичките. Провеждат се различни обучения на тема чисто медицинската гледна точка за трансплантация. Максимално се гледа да се популяризира донорството. Дори това участие в тези игри е един вид начин, по който да се популяризира тази дейност", посочва д-р Еврев.

Той казва, че има още много да се извърви, докато настигнем държавите в Централна Европа. А призивът и на д-р Еврев, и на Мартин е все повече хора да бъдат донори. Защото дарените органи дават втори шанс.

„Може би е първи шанс от гледна точка на това, че нямах първи шанс. Нямах особено възможността да изживея разни неща, които се случват на хората на тази възраст - имат кариера, семейство, там кой каквото си, каквото търси в живота", казва Мартин.

Най-важното е човек да не се отказва, да не се отчайва и да се бори, смята той. „Идеалът ми е някой ден никой да не чака за трансплантация, което знам, че, разбира се, е много далече. Но поне в България да не се налага никой да търси своя път другаде, да е на непознато място, сред непознати хора", казва Мартин Данов.