/КРОСС/ Боги е на 21, занимава се с изкуство и определя себе си като „обикновен човек". Зад усмивката на Богомила обаче стои необикновена история - детство в изолация, първи срещи със света, наваксване на пропуснати години в училище и търсене на отговори за семейството, прошката и отговорността на институциите.

„Още от малка обичах да рисувам герои, които сама си измислях, и сцени от техните истории. Най-често, когато съм правила рисунка, е имало някаква история зад нея", разказа Богомила.

След като излиза от апартамента, в който е живяла, за нея започва срещата с един непознат свят. „Винаги съм се интересувала от отношенията между хората и от това колко много различни хора и характери има. Може би това е едно от нещата, до които не съм имала достъп", споделя тя.

Част от най-близките си приятелства Богомила създава в дома, в който е настанена заедно със сестрите си. Там среща предимно деца със специфични потребности. С някои от тях трудно общува, но създава и връзки, които запазва през годините. „Може би научих за отношенията и наистина какво значи да си истински приятел. Изградила съм си представи какво според мен е редно и кое не е", казва Богомила.

Близките й приятели и днес се броят на пръстите на едната ръка.

Богомила трябва да започне образованието си на 13-годишна възраст. Тя обаче вече може да чете и пише и дори знае английски. Някога преживява тежък период, за който става ясно след една трагедия в семейството й. На 22 февруари 2018 г. България осъмва с новината за убийството на възрастен мъж от собствената му дъщеря и нейния съпруг. Часове по-късно става ясно, че това престъпление не е единствената трагедия в тази история. Престъплението вади на показ ужасяващи подробности около живота на семейството. Трите им дъщери - на 13, 13 и 18 години, живеели затворени в апартамента им в „Люлин", напълно изолирани от външния свят, без документи за самоличност. Момичетата никога не са посещавали училище. Преди убийството дядо им подал сигнал до компетентните органи в опит да спаси внучките си. Тогава от Агенцията за социално подпомагане отричат да са получили сигнал. Посочват, че са се запознали със семейството преди 7 години, при пожар във входа.

„Те са ходили на училище, после са отпаднали, ние не можем да ги наблюдаваме постоянно! Има време, в което да се наблюдава семейството, после не се наблюдава. Няма как ние да предвидим какво ще се случи", казват от Агенцията за социално подпомагане.

Оказва се обаче, че момичетата никога не са фигурирали в образователната система. „Няма данни да сме информирани, не сме търсили статуса на тези деца", посочват от образователната система.

Бащата и майката на момичетата са осъдени съответно на 15 и на 18 години затвор за умишлено убийство на дядото.

След случилото се момичетата са изведени от апартамента и са настанени в кризисен център. Докато живеела в Център за настаняване от семеен тип, Боги разбрала за менторската програма на „Операция: Плюшено мече", която подкрепя мотивирани деца, лишени от родителски грижи, и решила да кандидатства.

„Нейната история със сигурност оставя белег и отпечатък, тъй като нашият екип вече беше запознат с това, което се е случило назад във времето. И получавайки нейната кандидатура, бяхме предупредени от социалните работници да очакваме нещо различно", обясни Гергана Йорданова от „Операция: Плюшено мече".

„Имахме ситуация на 17-годишно момиче, което още е в шести клас, настанено в център за деца с увреждания, без то да има такова. Но нещото, което най-много ни грабна, е огромен талант. Невероятни рисунки и желание за наваксване на всички пропуснати възможности до този момент", допълва тя.

Боги е приета в менторската програма и буквално започва да наваксва живота. Взима по 2 години в училище наведнъж, приета е в Националната гимназия по полиграфия и фотография, започва да работи в арт магазин и посещава стажове.

Преди дни бе премиерата на книгата „Талантливото мече Боги", която разказва действителната история на момичето и на нейните сестри. „Със сигурност говорим за много смелост на първо място, защото да разкажеш историята си като нейната, е много тежко. Но сме много благодарни, че тя събра смелост, защото може да помогне на други хора, които са в нейната ситуация или сходна такава, и да продължат и те напред, и да не се отказват", казва Гергана Йорданова.

„Дори най-малката искра може да се превърне в слънце, стига да има кой да я види и да повярва в нея. Благодаря ви, че повярвахте в моята. Не спирайте да я търсите и нека тя ви следва и изгрява всичко около вас", гласи посланието й в книгата.