55 години без Гунди и Котков: Когато идолите бяха забранени, народът издигна свои
Секция: БЪЛГАРИЯ
06 Юли 2026 07:45
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
55 години без Гунди и Котков: Когато идолите бяха забранени, народът издигна свои

/КРОСС/ Навършиха се 55 години от трагичната смърт на Георги Аспарухов и Никола Котков - две от най-големите имена в историята на българския футбол. Половин век след черния 30 юни 1971 година паметта за тях остава жива, а поклонението пред двамата футболисти и до днес се смята за най-масовото в историята на България.

В годините, когато комунистическата система определя кои могат да бъдат герои, хората сами избират своя идол. Наричан „Президентът", Гунди се превръща в символ на поколения българи. През 1965 година той е голмайстор на първенството, футболист и спортист №1 на България, а осмото му място в класацията за „Златната топка" остава едно от най-големите индивидуални постижения на български футболист. Именно неговите два гола срещу Белгия във „Флорентинската епопея" класират България на световното първенство.

Сред най-разказваните истории остава и отказът му да премине в италианския гранд AC Milan. Въпреки изключително примамливата оферта, Аспарухов избира да остане верен на "Левски". „Той казваше: „Има една страна - България, има един отбор - „Левски". В него съм се родил и в него ще умра", спомня си съпругата му Величка Маркова.

Негови съотборници разказват, че най-голямото желание на Гунди било поне за няколко минути да се разходи по улиците на София без никой да го разпознае - нещо, което славата му никога не позволява.

Един от най-паметните моменти в кариерата му остава победата на „Левски" със 7:2 над ЦСКА през 1968 година. След успеха хиляди хора излизат по улиците на София, а победата придобива символично значение във времена на политическо напрежение.

Последният гол на Аспарухов е отбелязан на 13 юни 1971 година срещу „Етър". Само дни по-късно, на 30 юни, той и Никола Котков загиват в тежка автомобилна катастрофа край прохода Витиня на път за Враца. Новината разтърсва цялата страна. По спомените на близките му хора плачат не само семейството и приятелите, а хиляди непознати. Въпреки огромната обществена реакция тогавашната власт отделя минимално внимание на трагедията. В официозите новината е изместена от гибелта на екипажа на космическия кораб „Союз-11", а единствено спортният седмичник „Старт" поставя снимката на Аспарухов и Котков на първата си страница.

На 2 юли 1971 година над 150 000 души изпращат двамата футболисти в последния им път. Мнозина свидетели определят поклонението като най-многолюдното в българската история. Разсекретена стенограма от заседание на Политбюро показва, че мащабът на поклонението предизвиква сериозно безпокойство сред тогавашното партийно ръководство. В изказване Тодор Живков заявява, че партията не може да допусне да бъдат издигани „други кумири за младежта и народа".

Според близките на Гунди именно любовта на хората е причината той да остане безсмъртен. „Това, което народът създаде с любовта си към Георги, не беше дело на партията. То беше изцяло народно", казва неговият зет Димитър Каров.

Съотборниците му го помнят като изключително скромен човек, който никога не се е държал като звезда, въпреки че на терена е бил недостижим. „Отборът изглеждаше по съвсем различен начин, когато Гунди беше на терена", спомня си Стефан Аладжов.

Петдесет и пет години по-късно Георги Аспарухов и Никола Котков остават не просто футболни легенди, а символ на талант, достойнство и обичта на поколения българи.