/КРОСС/ Навършиха се 55 години от трагичната смърт на Георги Аспарухов и Никола Котков - две от най-големите имена в историята на българския футбол. Половин век след черния 30 юни 1971 година паметта за тях остава жива, а поклонението пред двамата футболисти и до днес се смята за най-масовото в историята на България.

В годините, когато комунистическата система определя кои могат да бъдат герои, хората сами избират своя идол. Наричан „Президентът", Гунди се превръща в символ на поколения българи. През 1965 година той е голмайстор на първенството, футболист и спортист №1 на България, а осмото му място в класацията за „Златната топка" остава едно от най-големите индивидуални постижения на български футболист. Именно неговите два гола срещу Белгия във „Флорентинската епопея" класират България на световното първенство.

Сред най-разказваните истории остава и отказът му да премине в италианския гранд AC Milan. Въпреки изключително примамливата оферта, Аспарухов избира да остане верен на "Левски". „Той казваше: „Има една страна - България, има един отбор - „Левски". В него съм се родил и в него ще умра", спомня си съпругата му Величка Маркова.

Негови съотборници разказват, че най-голямото желание на Гунди било поне за няколко минути да се разходи по улиците на София без никой да го разпознае - нещо, което славата му никога не позволява.

Един от най-паметните моменти в кариерата му остава победата на „Левски" със 7:2 над ЦСКА през 1968 година. След успеха хиляди хора излизат по улиците на София, а победата придобива символично значение във времена на политическо напрежение.

Последният гол на Аспарухов е отбелязан на 13 юни 1971 година срещу „Етър". Само дни по-късно, на 30 юни, той и Никола Котков загиват в тежка автомобилна катастрофа край прохода Витиня на път за Враца. Новината разтърсва цялата страна. По спомените на близките му хора плачат не само семейството и приятелите, а хиляди непознати. Въпреки огромната обществена реакция тогавашната власт отделя минимално внимание на трагедията. В официозите новината е изместена от гибелта на екипажа на космическия кораб „Союз-11", а единствено спортният седмичник „Старт" поставя снимката на Аспарухов и Котков на първата си страница.

На 2 юли 1971 година над 150 000 души изпращат двамата футболисти в последния им път. Мнозина свидетели определят поклонението като най-многолюдното в българската история. Разсекретена стенограма от заседание на Политбюро показва, че мащабът на поклонението предизвиква сериозно безпокойство сред тогавашното партийно ръководство. В изказване Тодор Живков заявява, че партията не може да допусне да бъдат издигани „други кумири за младежта и народа".

Според близките на Гунди именно любовта на хората е причината той да остане безсмъртен. „Това, което народът създаде с любовта си към Георги, не беше дело на партията. То беше изцяло народно", казва неговият зет Димитър Каров.

Съотборниците му го помнят като изключително скромен човек, който никога не се е държал като звезда, въпреки че на терена е бил недостижим. „Отборът изглеждаше по съвсем различен начин, когато Гунди беше на терена", спомня си Стефан Аладжов.

Петдесет и пет години по-късно Георги Аспарухов и Никола Котков остават не просто футболни легенди, а символ на талант, достойнство и обичта на поколения българи.