/КРОСС/ Когато има домашно насилие, когато има тормоз в една връзка, то обикновено насилника или потърпевшия по някакъв начин иска да потърси емоционално възмездие. И когато не може да го намери по друг начин, може да прибегне до такива крайни мерки. Самата ситуация се развива така, че първо имаме вербално насилие, оттам се преминава към физическо насилие, което най-вероятно е много добре обмислено и планирано, и накрая се стига до отвличането на детето. Това е върхът на агресивния акт, обясни в студиото на БНТ "Денят започва" психиатърът д-р Веселин Герев.

Той смята, издирващите няма да могат скоро да намерят детето и неговия пастрок, защото почеркът на отвличащия е такъв.

На първо място, той добре е познавал детето, като негов пастрок. Живял е няколко години с него, емоционално е успял да се сработи с него. Защото, когато го е отвличал, не е приложил някакви насилствени мерки. Той е приложил агресия спрямо майката, а детето го е следвало на метри от него, когато той се отдалечава от въпросното село. Обяснението е, по идея от майката, че тя е казала, че ще тръгне с него, за да не последва нещо по-лошо, един вид да защити майка си.

Според психиатъра, мъжът е обещал на детето, че на него и на майката няма да се случи нищо, ако то изпълнява неговите напътствия.

По принцип, този тип хора, агресивни, импулсивни, с проблеми в постоянството на характера - при тях нещата могат да стоят и планирано, могат да стоят и извън обсега на плана, като импулсивни, непредвидени. В случая, всичко говори за това, че той е планирал тази ситуация. Освен това, се е подготвил доста добре.

Той изказа мнение, че крайната цел е допълнително унижаване и емоционално малтретиране на майката, която е много привързана с детето.

Освен това аз мисля, че той много добре психологически обработва детето, защото около 12-та година самото дете решава при кой от родителите да живее, а в случая той е пастрок.