/КРОСС/ В Анкара започна вторият ден от срещата на върха на НАТО. Очаква се Франция и Великобритания да оповестят плановете си за международна морска мисия в Ормузкия проток - инициатива, която Иран отказва да приеме. 

В турската столица са и американският президент Доналд Тръмп, както и украинският му колега Володимир Зеленски. През днешния ден се очаква да се проведе среща между двамата. Исканията на Зеленски са за муниции от европейските съюзници за въздушна отбрана. 

Делегацията на България в Турция пък оглавява премиерът Румен Радев. 

В ефира на предаването „Твоят ден" по NOVA NEWS темата за срещата на върха коментираха Ивайло Иванов от Съюза на офицерите от резерва „Атлантик" и заместник-главният редактор на „Дневник" Петър Карабоев. Двамата анализираха очакванията от форума, бъдещето на трансатлантическите отношения и отражението на решенията върху сигурността на България.

Според Карабоев срещата едва ли ще донесе изненади, тъй като основният документ е бил договорен предварително между съюзниците. „Това е постижение само по себе си. Няма да има остри думи и Тръмп няма да заплашва, че ще си тръгне по-рано. От вчера се говори за стотици милиарди, които съюзниците се ангажират да вложат в конкретни отбранителни проекти", посочи журналистът.

Ивайло Иванов подчерта, че основното очакване от срещата е ясен политически сигнал за ангажираността на САЩ към Алианса. По думите му именно затова финалната декларация е била съгласувана предварително на ниво посланици. „НАТО продължава да защитава територията на страните членки с всички възможни средства и чл. 5 продължава да е в действие", заяви той.

В хода на разговора двамата коментираха и ролята на Тръмп за бъдещето на Алианса. Иванов предупреди, че макар американският президент да не може еднолично да изведе САЩ от НАТО, той е способен да отслаби вътрешния консенсус и доверието между съюзниците. Според него дори пасивно поведение от страна на Вашингтон би поставило под съмнение ефективността на колективната отбрана.

Карабоев обърна внимание, че част от европейските държави, сред които Великобритания, вече планират рязко увеличаване на военните си разходи, а не постепенно нарастване на инвестициите в отбрана. По думите му решенията, които се вземат отвъд Атлантика, имат пряко отражение върху сигурността на Европа и в частност - на България.

Иванов също изрази притеснение от непредвидимостта на настоящата американска администрация. „Както видяхме, когато съюзник ти е Доналд Тръмп, не ти трябват много врагове", коментира той, давайки пример с премиерите на Израел и Италия - Бенямин Нетаняху и Джорджа Мелони.

Според Карабоев решенията за увеличаване на средствата за отбрана тепърва ще поставят на дневен ред въпроса за разпределянето на тези ресурси. „НАТО и отбраната са като трансатлантически лайнер - те са направени, за да бъдат солидни, предвидими, да се разчита на тях, но когато трябва да се направи завой, това изисква време, енергия, предвидимост, пари и ресурси. Очаквам в България да започне разговор за структурата на разходите за отбрана", заяви той.

В заключение Ивайло Иванов отправи критика към действията на българските власти, като отбеляза, че не за първи път краткосрочни вътрешнополитически съображения надделяват над дългосрочните стратегически и имиджови интереси на страната.