/КРОСС/ На кого се обаждат децата, които нямат на кого да се обадят? Историята на едно дете, останало между институциите

Случаят на 15-годишния Д. разкрива системни пропуски в подкрепата за деца със  зависимости и поставя въпроса кой носи отговорност, когато едно дете остане  без реална закрила. 

Национална мрежа за децата (НМД) сигнализира за тежък  случай на дете със зависимост към психоактивни вещества, останало без адекватна  и координирана подкрепа от системите за закрила, здравеопазване и социални  услуги. Историята на 15-годишния Д. поставя на преден план дългогодишен системен  проблем - липсата на подходящи услуги и ясна институционална отговорност при работата с деца със зависимости. 

В сърцето на тази история стои един сложен и многопластов въпрос: на кого се  обаждат децата, които нямат на кого да се обадят?  

Въпрос сякаш без отговор - от онези, които отварят дълбоки бездни, в които  влезеш ли - излизане няма. Следват други въпроси - защо няма на кого да се  обадят? Как се обаждат? Знаят ли, че трябва да могат да се обадят? Какво да  правим, когато осъзнаем, че стоим пред такова дете? Какво да правим с нас  самите, когато осъзнаем, че стоим пред такова дете? И всъщност точно като  по време на буря всички въпроси помитат възможността за отговори, не  спираме да питаме, но въпросът няма от кого да бъде посрещнат. 

Д. е на 15 години. Озовава се в Център за настаняване от семеен тип, в труден  момент. Момент, в който родителите нямат сили, похвати, умения - нямат  нищо останало (или никога не са го имали), с което да предложат и подсигурят  подкрепа за Д. Няма да говорим за миналото му. Можем да си представим за каква  история става дума. 

В този момент единствената му останала крепежна сила са психоактивните  вещества. 

Д. не може да си представи, че има друго, освен това. Злоупотребата с вещества  придобива друг смисъл, тя става тази закрила, топлина и уют, които някъде там  някога Д. не е имал, а много е искал да има.  

Когато Д. е настанен в Центъра за настаняване от семеен тип, настъпва хаос.  Никой не знае какво да направи. Никой не е казал на работещите в Центъра, че Д.  има зависимост. Никой не ги е подготвил за работа с деца със зависимост.  Задачата на работещите е да се погрижат за Д., да му предложат грижа и  сигурност. И двете са абсолютно невъзможни в условията, в които Д. бедства - както със себе си, така и с всички около себе си. И започва безпорядък,  безпомощност, чудене, търсене, без изход. Всичко сякаш е съсредоточено в  постоянното преследване, търсене и тревога за Д.  

В услугата идва Г. Тя е млада жена, доброволец в услугата, която става свидетел  на тоталната криза, обхванала не само Д. и екипа, а и всяко друго дете,  настанено там. Г. разговаря често с Д. Той ѝ има доверие. Когато е с нея, няма  потребност да избяга и да потърси веществото. Само че тя идва от време на  време, след което си тръгва. Д. не разбира защо Г. трябва да си тръгва - та нали  им е приятно заедно? Нали са приятели? Защо го изоставя? Кога ще се върне?  Това натъжава Д. Натъжава го също така страхът, който разчита в погледите  на всички, които остават.  

Социалните работници в услугата наистина харесват Д. Те смятат, че той е  будно дете, добро, че ако не бяха веществата, щеше да е отличник. Те търсят  всевъзможни начини да помогнат на Д. Най-добре според тях би било той да бъде  в друга услуга, такава, която може да му предложи нужните условия, в които да се  справи с трудностите си и да стане доброто дете, което сякаш всички  убедително вярват, че може да бъде. Такава услуга обаче няма. 

Г. също иска да помогне на Д. Тя често се прибира тъжна от доброволчески ден в  услугата. Мисли с тъга върху случващото се и се чувства безпомощна. Осъзнава,  че точно по този начин се чувства и Д. Г. решава, че няма време и трябва да се  действа. Тя успява да убеди свои колеги, познати, приятели, че е важно да се  намери решение за подкрепа на Д.  

Намира се временно решение за лечението на Д. в болница - за да прекъсне  постоянния цикъл на зависимостта. Решението е почти на "ръба" - та Д. дори  няма 16 години. Само че има едно условие - за да пристъпи към лечението Д., с  него трябва да има придружител. Някой, който да го пази от самия него.  Местният отдел за закрила на детето се събужда от хибернацията, в която е  бил месеци наред, и успява да намери кой да го придружи в това жизненоважно за  него лечение. Д. постъпва на лечение.  

Две седмици по-късно се налага той да бъде изписан, поради невъзможност  придружителят му да остане с него повече. "Г., аз не искам да си тръгвам оттук,  страх ме е", казва Д. в един от разговорите си с Г. Часове преди изписването на  Д., Г. продължава да звъни, да пита и да търси възможен придружител, който да  остане с него. Такъв не се намира. Д. се прибира. Един ден по-късно бяга.  

Отделът за закрила на детето заявява, че не знае какво може да направи повече.  

Така в тази история остава още един въпрос за децата, които няма на кого да се  обадят - кой би трябвало да отговори? Защото отговори за здравето и живота  на едно дете следва да има, нали така? Би трябвало някой да помогне на едно само  дете в опасността? Нали затова има система за закрила на детето? Онези,  които би трябвало да отговорят, когато едно дете няма на кого да се обади, често свеждат поглед и повтарят, че „няма какво повече да се направи". 

Така случаят на Д. започва да се мести от една институция към друга - като  топка, която никой не иска да остане в неговото поле. Докато всички търсят  кой носи отговорността, Д. продължава да живее с последствията от липсата  ѝ.

Да се мисли за такива случаи е трудно. Да се носи отговорност за тях - още  повече. Но именно затова съществуват институциите. Защото когато едно  дете е в опасност, отговорът не може да бъде, че решение няма. 

Историята на Д. далеч не е единичен. Подобни истории се разиграват често в  социалните услуги за деца, лишени от родителска грижа, и далеч не само там.  Затова въпросът вече не е на кого се обаждат децата, които нямат на кого да се  обадят. 

Въпросът е чия е отговорността да отговори. 

И колко още Д. ще трябва да чака, преди да разберем, че не можем да си позволим  да не го направим. 

От съображения за защита на детето и с цел запазване на неговата  анонимност, в текста не разкриваме самоличността му, населеното място,  както и други обстоятелства, които биха могли да доведат до неговото  разпознаване.  

По случая Национална мрежа за децата (НМД) е подала официален сигнал до Министерството на труда и социалната политика (МТСП) с настояване за  предприемане на спешни действия за защита на детето. В сигнала настояваме  за изготвяне на междуинституционален план за действие, който да осигури  възможност детето да продължи специализираното си лечение, да бъде проучена  и осигурена подходяща услуга с капацитет за работа с деца със зависимости,  както и да бъде извършена проверка на действията и бездействията на  компетентните институции по случая.  

Случаят поставя на преден план един дългогодишен системен проблем - липсата  на адекватна и координирана подкрепа за деца със зависимости, които често  остават между социалната и здравната система, без нито една от тях да може  ефективно да поеме отговорност за необходимото лечение, грижа и закрила.

Затова НМД заедно с фондация „Конкордия" България и Държавната  психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм - Суходол внесе  писмо с приложена многомесечна кореспонденция по въпроса в отговорните  институции - МЗ, МОН, МВР, Столична община. Като резултат, на 25 юни  Постоянната комисия по здравеопазване и социална политика към Столичния  общински съвет беше взето решение екипът на заместник-кмета по  направление „Социални дейности и здравеопазване" да разработи план за  създаване на специализирана комплексна услуга за деца и младежи употребяващи  или зависими към психоактивни вещества. Планът следва да бъде представен на  заседание на комисията на 23 септември 2026 г.  

Национална мрежа за децата получи и покана за включване в експертна работна  група на МЗ, която да разгледа възможностите за осигуряване на достъп до  лечение и психосоциална рехабилитация на малолетни и непълнолетни лица,  злоупотребяващи с психоактивни вещества. Предстои покана за първа среща на  групата. 

За Национална мрежа за децата 

Национална мрежа за децата е най-голямото у нас обединение на над 130  граждански организации и активисти, които работят в полза на децата в  България. Повече от 200 хиляди български деца и над 100 хиляди семейства  годишно получават подкрепа от нашите организации и професионалисти. 

Уебсайт: https://nmd.bg/ 

Социални профили: 

Facebook: https://www.facebook.com/nmdbg 

LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/nmdbg 

Instagram: @nmdbg

TikTok: nmd.bg