/КРОСС/ Екстрадицията на бившия шеф на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев връща на дневен ред въпросите около отпускането на стотици милиони левове кредити, концентрацията на ресурс в ограничен кръг компании и възможното политическо влияние върху управлението на държавната банка. Според финансовите журналисти Стефан Антонов и Петър Илиев случаят далеч не се изчерпва с един конкретен заем, а поставя по-широкия въпрос за начина, по който през годините са вземани решения за най-големите кредити в ББР и доколко е възможно да бъде потърсена наказателна отговорност за тях.

Мавродиев е обвинен по разследване за отпускането на кредит за близо 150 млн. лева, свързан с бизнесмена Румен Гайтански. Темата отново предизвика дебат за ролята на държавната банка, политическото влияние при отпускането на големи заеми и перспективите пред делото срещу задържания в Белград.

Според Петър Илиев най-известните спорни кредити от периода на управление на Мавродиев са два. Единият е заемът за дружеството „Свети Георги", създадено за събиране на вземания, което през 2019 г. получава финансиране от около 75 млн. лева. Макар кредитът да е определян като проблемен, по думите на Илиев той продължава да се обслужва, макар и трудно.

Другият и значително по-голям заем е отпуснат на компанията „Роудуей Кънстракшън" за придобиването на „Пътстройинженеринг", дружество, свързвано с Румен Гайтански. По думите на Илиев кредитът не е бил необезпечен, но обезпечението му е било със спорна стойност. По-късно се оказало, че реалната стойност на активите е многократно по-ниска от размера на отпуснатото финансиране. Кредитът е бил провизиран и отчетен като загуба от банката.

В студиото на „Здравей, България" Стефан Антонов определи схемата като сходна с модели, познати от казуса КТБ. Според него проблемът не е само в размера на кредита, а в начина, по който е било структурирано обезпечението. Той обясни, че основен актив на придобиваното дружество е била концесия, която впоследствие е била прехвърлена, оставяйки обезпечението практически без реално покритие. По думите му заемът е бил конструиран така, че две години да не се появят формални признаци на проблем, тъй като е включвал гратисен период за погасяване.

В хода на разговора двамата журналисти поставиха и въпроса за концентрацията на кредити в ББР. Антонов припомни, че първоначалната идея на банката е била да подпомага бизнеса чрез кредитни линии към търговските банки, а не чрез директно кредитиране. По негови данни още преди 2013 г. около 75% от директните кредити са били насочени към 20 икономически групи, а през 2017 г. този дял е достигнал 99%.

Според Антонов обаче самият факт, че голяма част от ресурса е концентриран в ограничен кръг компании, не означава автоматично нарушение. Той подчерта, че банката е разполагала със значителна ликвидност и е имала задача не само да подпомага малкия бизнес, но и стратегически отрасли на икономиката. Въпреки това призна, че около големите кредити неизменно са съществували съмнения за политическо влияние.