/КРОСС/ Близо 63 000 души са починали вследствие на високите температури само през 2024 г. В България опасните събития, свързани с екстремни температури, са нараснали със 119% за година

Горещините са отнели живота на повече от 200 000 души в Европа само за четири години. Според Световната здравна организация повечето от тези смъртни случаи са могли да бъдат предотвратени.

Днес, 15 юли, Европейският съюз почита жертвите на глобалната климатична криза. Европейската комисия, Европейският парламент и Съветът на ЕС обявиха датата за официален ден на възпоменание през 2023 г. Изборът на 15 юли не е случаен. Това е един от най-тежките дни на смъртоносните наводнения, ударили Европа през 2021 г.

Пет години по-късно климатичният риск все по-трудно може да бъде описван като поредица от извънредни събития. Горещини, пожари, суши и наводнения се повтарят в различни части на Европа, а последствията им винаги се плащат на местно ниво. С разрушен дом, загубена реколта, прекъснат доход или човешки живот.

Точно в тази точка между европейската климатична политика и реалността на местните общности работи Европейският климатичен пакт. Инициативата на Европейската комисия свързва граждани, местни власти, училища, организации и бизнеси около действия, които могат да намалят риска там, където хората живеят и работят. На 15 юли общността на Пакта провежда възпоменателни и информационни инициативи в различни държави от ЕС. В Брюксел фокусът е върху предотвратяването на климатични бедствия, защитата на местните общности и готовността за екстремно време.

Жегата вече е здравна криза

Европа се затопля по-бързо от всеки друг континент.

Според научните оценки близо 63 000 души са починали вследствие на високите температури само през 2024 г.

Това лято започна с нов тревожен сигнал. Юни 2026 г. беше вторият най-топъл юни в света според данните на Copernicus, програмата на Европейския съюз за наблюдение на Земята и климата. Западна Европа преживя най-горещия си юни досега, а средната температура над европейската суша достигна 19,14 градуса, с 1,78 градуса над средното за периода 1991-2020 г.

Световната здравна организация вече разглежда горещите вълни като повтарящи се здравни кризи. Те стават по-чести, по-силни и по-продължителни.

Неудобният извод от статистиката е, че голяма част от смъртните случаи не са неизбежни.

В България екстремните температури растат рязко
Последните пълни официални данни на Националния статистически институт са за 2024 г. Данните за бедствията, авариите и кризите през 2025 г. се очаква да бъдат публикувани в края на 2026 г. Затова към момента 2024 г. остава последната година, за която има цялостна национална картина.

Тя показва 119,4% ръст само за година на регистрираните опасни събития, свързани с екстремни температури. Събитията, отчетени като суша, са се увеличили с 28,7%.
При бедствия с обявено извънредно положение през същата година са били засегнати изцяло или частично 47 общини в 19 области. В тях живеят близо 1,31 млн. души.

Европейската агенция по околна среда определя климатичната адаптация като сериозно предизвикателство за България. Сред уязвимите сектори са земеделието, горите, енергетиката и туризмът. При климатично бедствие голяма част от финансовата тежест остава за домакинствата, бизнеса и публичните бюджети. Застрахователното покритие в страната е под 50% при всички категории климатичен риск.

Цената вече е 822 млрд. евро

Между 1980 и 2024 г. екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби за приблизително 822 млрд. евро в Европейския съюз.
Тази сметка обяснява защо климатичната адаптация вече не може да остане единствено в графата „зелена политика". Тя е въпрос на здравеопазване, социална защита, градоустройство, трудова безопасност и публични финанси.
Европа има дългосрочни цели за намаляване на емисиите. Но хората, изложени на следващата гореща вълна, пожар или наводнение, имат нужда от защита сега.

Ден за памет. И въпрос как да няма нови жертви

Това е и смисълът на 15 юли. Денят на ЕС за жертвите на глобалната климатична криза почита загиналите и засегнатите, но поставя и далеч по-трудния въпрос за готовността на държавите и местните общности.

Европейският климатичен пакт насочва част от този разговор към действията близо до хората. Защото именно там често се решава дали едно екстремно явление ще остане тежък климатичен епизод или ще се превърне в човешка трагедия.

Ранното предупреждение, информираността, достъпът до прохладни пространства и грижата за най-уязвимите не могат да спрат горещата вълна. Могат обаче да намалят броя на жертвите.

Днес Европа почита жертвите на климатичната криза.

По-важният въпрос е колко от следващите може да спаси.