/КРОСС/ 5,4% е годишната инфлация за юни спрямо същия месец за 2025 г. Според данните на Националния статистички институт за месеца има дефлация от 0,9%.  

Най-голямо увеличение е регистрирано при услуги на ресторанти и хотели, образователни и здравеопазване.

Най-голямо намаление на цените се наблюдава  при следните групи -  транспорт, хранителни продукти и безалкохолни напитки, облекло и обувки.

"Дефлацията, която се наблюдава, е временно явление. Войната в Иран ескалира отново затова можем да очакваме, че цените енергийните ресурси да тръгнат нагоре. Най-вероятно дефлацията ще се обърне и ще продължим към инфлация". Това каза икономистът Никола Филипов в ефира на „Твоят ден" по NOVA NEWS.

Бившият зам.-министър на труда и социалната политика Иван Кръстев посочи, че при разходите за транспорт има увеличение на цените пред изминалите месеци, което настоящото намаление не може да компенсира. Другата причина за отчетената дефлация е цената на плодовете и зеленчуците, което ще бъде изчерпано този месец, допълни той.

Ако има намаление на цената на хранителните продукти и на енергията, защо хотелиерството и ресторантьорството бележат ръст в цената? Филипов отговори така - „печелбалство". Той каза, че по българското Черноморие цените са „безумни" и затова много хора решават да почиват в Гърция например. Кръстев е на мнение, че това е пореден месец, в който се отчита увеличение на цените в бранша, като това ще окаже негативно влияние върху приходите. Той също се съгласи, че става дума за печелбарство. Филипов обаче допълни, че вината не е само на ресторантьорите - доставчиците също са повишили цените отново с цел печелбарство. Но пазарът не може да поеме това и се налага затваряне на ресторанти по морето, допълни още той.

Бюджетът

Експертите коментираха и бюджета за тази година.

Филипов не смята, че може да настъпят някакви промени. Той изрази обаче тревога, че между първо и второ четене някои партии може да „вкарат доста проблемни законопроекти, които да ударят икономиката".

Кръстев е на мнение, че проблемът на бюджета е, че подхожда едностранно към решаването на въпроса с дълга, гледайки единствено през призмата на държавните разходи. Може да бъдат коригиран например размерът на капиталовата програма.

Кръстев каза, че поемането на нови задължения за покриване на текущи разходи води към дългова спирала.

Филипов посочи, че ако искаме да нормализираме публичните финанси, фокусът трябва да е насочен към структурата на разходите. „Администрацията започна да харчи огромно количество пари, които потъват там. Това стимулира потреблението и води до скок на цените", обясни още икономистът.