/КРОСС/ Психосоциалните рискове вече са сред най-сериозните предизвикателства пред работодателите, здравната система и пазара на труда. Около тази теза се обединиха участниците в конференцията „Психосоциални рискове в доболничната помощ", организиран от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), съвместно с Асоциацията по трудова медицина. Събитието се провежда под мотото на кампания „Здравословни работни места" 2026-2028: „Заедно за психичното здраве при работа", от Европейската агенция по безопасност и здраве при работа.

Форумът беше открит от председателя на Управителния съвет на АИКБ Румен Радев, изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" инж. Екатерина Асенова и директора на Фонд „Условия на труд" инж. Виолета Добрева. В него участваха представители на държавни институции, службите по трудова медицина, лекари, работодатели и експерти по безопасност и здраве при работа. 

В своето приветствие Румен Радев подчерта, че през последните години работната среда се променя с безпрецедентна скорост под въздействието на дигитализацията, новите технологии и нарастващите изисквания към работещите. Наред с традиционните рискове за безопасността и здравето при работа все по-голямо значение придобиват професионалният стрес, емоционалното натоварване, прегарянето, дигиталният стрес и необходимостта от по-добър баланс между професионалния и личния живот. 

Председателят на АИКБ акцентира, че инвестициите в здравословни и безопасни условия на труд отдавна не са единствено нормативно задължение, а стратегическа инвестиция в хората, устойчивостта на предприятията и тяхната конкурентоспособност. В условията на сериозен недостиг на работна сила именно опазването на физическото и психичното здраве на работещите е сред основните предпоставки за задържане на квалифицираните кадри, повишаване на производителността и устойчивото развитие на икономиката. 

В рамките на първата сесия доц. д-р Милена Ангелова, изпълнителен заместник-председател на АИКБ, представи европейските тенденции в областта на психичното здраве при работа. Тя посочи, че влошаването на психичното здраве струва приблизително 4% от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз годишно, а психичното здраве вече е сред най-сериозните притеснения на младите хора за бъдещето. Според нея работното място трябва да се разглежда като среда за подкрепа, превенция и ранно управление на психосоциалните рискове чрез активното участие на работодателите и социалните партньори. Сред акцентите в изложението бяха необходимостта от развитие и прилагане на иновативни, персонализирани и основани на потребностите услуги, както и поставянето на превенцията в центъра на политиките за психично здраве. 

Особен интерес предизвикаха презентациите, посветени на прилагането на международния стандарт ISO 45003, който предоставя практически насоки за идентифициране, оценяване и управление на психосоциалните рискове на работното място. Беше подчертано, че психосоциалните фактори са част от организацията и управлението на труда и могат да оказват както положително, така и отрицателно влияние върху психичното здраве, безопасността и благополучието на работещите. 

Лекторите разгледаха още влиянието на дигиталния стрес, професионалното прегаряне, хроничното натоварване и работата с компютър върху здравето на работещите, както и спецификите на психосоциалните рискове в практиката на общопрактикуващите лекари. Представени бяха конкретни добри практики и препоръки за тяхното управление чрез системен подход, ранна превенция и организационни мерки. 

Втората част на семинара беше с изцяло практическа насоченост. Участниците имаха възможност да се запознаят с практически подходи за превенция и овладяване на симптомите при шийно-радикулерен синдром, хронична болка и мускулно напрежение, както и с упражнения за промоция на здравето при работа в дигитална среда. Демонстрациите бяха онагледени с практически примери и предизвикаха изключително голям интерес сред присъстващите, които активно се включиха в дискусиите и практическите упражнения. 

В заключение участниците се обединиха около разбирането, че управлението на психосоциалните рискове следва да се превърне в неразделна част от политиките по безопасност и здраве при работа. Само чрез активна превенция, сътрудничество между институциите, работодателите и медицинската общност и прилагането на съвременни стандарти могат да бъдат създадени по-здравословни, по-безопасни и по-продуктивни работни места в България.