/КРОСС/ Обществените поръчки, които частните болници трябва да правят, е стъпка в правилната посока, но трябва да видим какъв ще бъде резултатът от нея. Трябва да се изравнят условията между обществените и частните лечебни заведения. Това каза бившия министър на здравеопазването д-р Мими Виткова в предаването „Лице в лице" по бТВ.

Според нея мярката е закъсняла, но

необходима. Обществените поръчки не трябва да се ограничават само до медикаментите, а да обхващат цялото оборудване и медицинската апаратура, закупувани с публични средства.

Според д-р Виткова сериозен проблем остават цените на медицинските изделия, за които липсва ефективен контрол. „Една става в една болница може да струва 2000 лева, а в друга - 5000 лева. Говорим за едно и също качество, на един и същи производител. Никой не се интересува каква е цената на тези хиляди медицински изделия, които плаща и Касата, а много често плаща и пациентът", подчерта тя.

Докато при лекарствата има механизми за регулиране на цените, при имплантите и консумативите подобен контрол практически липсва, допълни д-р Виткова.

„За онкомедикаментите от години се поставя въпроса за тези драстични разлики - от сума 50-60 лева до 2-3 хиляди лева за един и същ медикамент. До момента не е намерено решение. Тепърва обмисляме дали това да са пределни цени", коментира експертът.

Бюджетът за болнична помощ към момента е 2.4 милиарда, а за лекарства - 1.3 милиарда. „Събрани заедно, болничната помощ и лекарствата консумират над 70% от бюджета на НЗОК от обществените пари и ние продължаваме да наливаме точно там. Строим болница след болница, места след места при най-висока смъртност от т.нар. социалнозначими и предотвратими заболявания. Това са показатели, които не будят тревога у никого, за да ги анализираме и да намерим решение. Докога можем да финансираме непрекъснатото нарастване на болничната помощ, абсолютно излишно?", попита Мими Виткова.

Тя отправи критики към начина, по който се развива болничната система през последните десетилетия. По думите й през 1997 г. в България е имало 144 болници, а днес те са над 340, без това да е довело до по-добри здравни показатели. „Продължаваме да строим болници, а сме сред страните с най-висока смъртност. Системата сама стимулира свръххоспитализациите, защото без приети пациенти няма приходи за лечебните заведения", заяви тя.

Конституцията гарантира достъп до медицинска помощ, но на практика пациентите продължават да доплащат значителни суми за лечение. Тя даде пример с пациент, който е платил 28 000 лева за биологична аортна клапа въпреки здравното си осигуряване. „Никъде в Европа няма толкова високо доплащане от страна на пациентите. У нас то достига около 40% от всички разходи за здравеопазване", подчерта тя.

Според д-р Виткова България не страда толкова от липса на лекари, колкото от неравномерното им разпределение. В страната има остър недостиг на медицински сестри, патоанатоми и педиатри, като цели региони остават без ключови специалисти. „Имаме достатъчно лекари като брой, но те са концентрирани в няколко големи града. Това оставя цели области без достъп до определени медицински специалности", каза още тя.