/КРОСС/ youtube ТВ Беновска пита-Радио К2, фейсбук страницата на предаването "Беновска пита", профила Iliana Benovska, Радио К2 и Канал 3 на 21-и юли 2026 година. 

 Христо Ковачки пред списание Тайм за технологичните предизвикателства пред енергетиката и изкуствения интелект като инструмент за прозрачност

 АДЕС показва модел за превръщането на България в диверсифициран енергиен център

Десетилетия наред България се нарежда сред най-въглеродоинтензивните икономики в Европейския съюз, като нейният енергиен сектор е оформен от въглищата и индустриалната стратегия на една друга епоха. Днес това наследство се сблъсква с климатичните цели, засиленото внимание от страна на инвеститорите и геополитическите сътресения. В хълмовете на област Кюстендил, в ТЕЦ „Бобов дол", се заражда различен модел. Някогашен символ на зависимостта от изкопаеми горива, площадката сега се препозиционира като диверсифициран енергиен център, изграден върху втечнен природен газ (LNG), биомаса, слънчева енергия и водород.

В центъра на тази трансформация стои д-р Христо Ковачки - предприемач и учен, който развива активна дейност в българския енергиен сектор в продължение на повече от две десетилетия. Като председател на Асоциацията за декарбонизация и енергийна сигурност (АДЕС), неговата роля надхвърля мащаба на едно отделно съоръжение. За Ковачки модернизацията е едновременно търговска стратегия и техническа мисия.

Ковачки е сред първите в България, които разпознават стойността на технологията с модулни газови двигатели за топлофикационни централи на въглища, внедрявайки системи, които повишават ефективността и намаляват емисиите. Той има и директна роля в изграждането на първата и все още най-голяма газова турбина на „General Electric" в топлофикационната централа в Плевен, заменяйки мазута с природен газ. Днес, под негово ръководство, над 300 мегавата мощност от газови двигатели вече работят или са в процес на изграждане в няколко въглищни централи.

В „Бобов дол" преходът се развива на етапи. През 2018 г. централата започна да заменя част от използваните въглища с биомаса, намалявайки потреблението на въглища с 20%. Осем години по-късно, след като технологията доказа своята ефективност, най-голямата държавна въглищна централа в България - ТЕЦ „Марица Изток 2" - прилага същия подход.

Диверсификацията продължава. Заедно с регионални партньори, през 2023 г. започна строителството на 100-мегаватов (пикова мощност) соларен парк на мястото на бивше шламохранилище. В близост се работи по инсталация, проектирана да преработва биомаса във високоенергиен биогаз, генериращ 6,9 мегавата електроенергия. Разположен на около 45 мили (72 км) южно от София, комбинираният комплекс от соларни и биогаз мощности има за цел да обслужва повече от електроенергийната мрежа. Той е проектиран да бъде основополагащ за регионалното развитие, включвайки планове за индустриален парк, насочен към енергоинтензивни сектори като центровете за данни - пазар, който се разраства с годишен темп от близо 7%.

„Центровете за данни са много енергоемки", казва Ковачки. „Можем да предложим топлинна и електрическа енергия на индустриалните потребители на преференциални цени. Идеята е да развиваме не просто индустрията, а региона като цяло, като Бобов дол се превърне в ключов индустриален център."

В област, дълго време свързана с минното дело и тежката промишленост, надеждната и конкурентно оценената енергия би могла да преначертае местната икономическа карта.

Дори и при разрастването на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), пътят към въглеродна неутралност (net zero) остава процес, измерван в десетилетия. Газът, твърди Ковачки, ще служи като преходно гориво. Позицията на ТЕЦ „Бобов дол" се засилва и от планираното трасе на Вертикалния газов коридор, който ще преминава директно през района. Проектът придоби спешност, след като руската инвазия в Украйна наруши установените маршрути за доставка. В отговор на това, „Бобов дол" изгради 2-километров тръбопровод, свързващ централата с националната газова мрежа, което осигури достъп до тръбен газ и втечнен природен газ (LNG), доставян на гръцките терминали. След като коридорът заработи напълно, неговото стратегическо значение ще нарасне още повече.

„Коридорът има капацитет да изпомпва милиарди кубически метри втечнен природен газ от терминалите в Гърция в близост до ТЕЦ „Бобов дол", казва Ковачки, визирайки топлоелектрическата централа на компанията. За централата това осигурява преходно гориво с по-ниско въглеродно съдържание, което да поддържа нейните котли и бъдещото високоефективно газово когенерационно производство.

Дългосрочният план се простира още по-далеч. Ковачки и неговият екип са регионални партньори със световни технологични лидери, сред които американската „GE" и финландската „Wärtsilä", проучвайки модерни турбини и системи за гъвкаво производство на енергия. Разглежданите планове включват 200-мегаватова електроцентрала с комбиниран цикъл, оборудвана с газово-водородни турбини и парна турбина. Водородът ще се произвежда на място чрез електролиза, захранвана от възобновяема енергия, като по този начин соларният парк ще се интегрира в по-широка система за декарбонизация.

Въведена е в експлоатация и 160-мегаватчасова батерийна инсталация за стабилизиране на производството и компенсиране на колебанията при възобновяемите източници, като завършването ѝ се очаква в средата на 2026 г. Дигиталният надзор е друг аспект от стратегията. Ковачки посочва изкуствения интелект като инструмент за проследяване и токенизиране на производството и потреблението на електроенергия.

„Изкуственият интелект позволява пълна прозрачност,, в смисъл че ни дава възможност да идентифицираме точно какво гориво е използвано за производството на електроенергията и да проследим веригата на доставки от суровините до крайния продукт", казва той.

Трансформацията на „Бобов дол" отразява по-широко пренастройване в Централна и Източна Европа, където базираните на въглища системи се препроектират под икономически и политически натиск. Промяната не е нито бърза, нито проста. Тя изисква преходни горива, търпелив капитал и технологична адаптация. В Кюстендилска област една остаряваща въглищна централа се превръща в диверсифициран енергиен комплекс, предназначен да се превърне в опора за следващата фаза на растеж на България. Ако стратегията успее, „Бобов дол" няма да бъде останка от индустриалното минало на страната, а изпитателен полигон за нейното енергийно бъдеще.