/КРОСС/ Спор между синдикати и бизнеса предизвика предложението от 1 януари догодина 4-часовият работен ден да не се зачита като пълен трудов стаж. Според идеята, ако служител работи по 4 часа дневно, ще натрупва половин ден трудов стаж, което означава, че един ден стаж ще се придобива след два работни дни на непълно работно време. Така, ако поправките бъдат приети окончателно, при работа на половин работен ден, 2 дни работа ще се считат за 1 ден трудов стаж. И още - с промените пропорционално се намалява и платеният годишен отпуск - от 20 на 10 дни. Предложението, внесено от управляващите, противопостави остро представители на синдикатите и работодателските организации.

Председателят на Синдиката на административните служители към КТ "Подкрепа" Кремена Атанасова определи начина, по който се предлага промяната, като неприемлив. „Да променяме Кодекса на труда чрез преходните и заключителните разпоредби, при това отнемайки работнически права, може да бъде определено единствено като безобразие", заяви тя.

По думите й промяната няма да засегне осигурителния стаж и пенсионирането, тъй като осигурителният стаж и сега се изчислява на база реално внесените осигуровки. Тя обаче предупреди, че ще има сериозни последици за трудовия стаж, допълнителното възнаграждение за прослужено време, платения годишен отпуск и някои обезщетения. „Ако сега човек работи две години на 4 часа, те ще се броят за една година трудов стаж. Това няма да доведе до изсветляване на икономиката, а точно обратното", смята Атанасова.

Тя обърна внимание и на работещите на непълно работно време, които според нея най-често са родители на малки деца или хора, полагащи грижи за близки. „Тези хора ще имат право на по-малък отпуск. Ако работят по 4 часа, ще получават 10 дни отпуск, въпреки че тяхното работно време така или иначе е четиричасово. Това е несправедливо и представлява отнемане на права", подчерта синдикалният представител.

От своя страна председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев защити предложението, като заяви, че причините за него се крият в начина, по който държавата определя минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове. „Формалната работа на 4 часа често е алтернатива на затварянето на предприятия или съкращаването на персонал. Това е бягство към сивия сектор с цел оцеляване", каза Велев.

Според него промяната е справедлива. „Ако работиш по 4 часа, очевидно това не е пълен работен ден. Не става дума за отнемане на права, а за въвеждане на справедливост", заяви той.

Велев обаче призна, че има и други несправедливости в системата. „Има хора, които работят по 12 часа дневно, а на тях не им се признава ден и половина трудов стаж", посочи той.

Двамата влязоха и в спор по въпроса за минималната работна заплата. Крамена Атанасова отправи критика към работодателите, че настояват за замразяването й въпреки ниските доходи в страната. „Минималната работна заплата в България е най-ниската в Европейския съюз и е с около 30% по-ниска от тази в следващата държава. Обяснете на хората защо 620 евро са им много", обърна се тя към Велев.

Работодателите от своя страна настояват, че настоящият механизъм за определяне на минималната заплата не отговаря на европейските изисквания. „Не сме въвели правилно европейската директива за адекватните минимални работни заплати. Трябва да има нов механизъм, който да отчита производителността, инфлацията, медианната заплата и още редица икономически показатели", каза Велев.

Според него не става дума за замразяване на минималната заплата. „Тази година тя вече беше увеличена с 13%. Докато постигнем ново споразумение, ще действа сегашният размер", заяви той.

Атанасова обаче оспори тази теза, като посочи, че в Закона за държавния бюджет е записано именно замразяване на механизма. Според нея не може разговорът за бюджета да се води само през разходите. „След като има воля за промени в основни закони като Кодекса на труда, трябва да има воля и за промени в данъчния модел. Надявам се управляващите да покажат, че работниците, пенсионерите, майките и безработните също са им важни", заяви Крамена Атанасова.

Васил Велев обаче подчерта, че преди да се говори за разпределение на повече средства, икономиката трябва да създава повече стойност: „За да има какво да се разпределя, първо трябва да се произведе. Цялата грижа беше насочена към бюджетната сфера и социалните плащания, а първо трябва да има производство".