/КРОСС/ Тази седмица Елисавета Белобрадова и група народни представители от „Демократична България" внесоха пакет законодателни предложения за промяна в Закона предучилищното и училищното образование (ЗПУО). С проекта се усъвършенства нормативната рамка в системата на предучилищното и училищното образование чрез по-ясно определяне на целите на образованието, гаранциите за равен достъп до качествено образование, механизмите за езикова подкрепа, мерките за образователна интеграция и десегрегация, организацията на предучилищното и училищното образование, професионалното развитие на педагогическите специалисти и управлението на качеството в образователните институции.

„Един от най-големите проблеми на пазара на труда и на системата на образованието започва още преди първи клас. В много голяма степен той е езиков. Значителна част от децата постъпват в първи клас, без да могат свободно да боравят с български език. В резултат те трудно следват учебния процес, изостават още в началото на образованието си и се маргинализират в класната стая. Политиките за ранно детско развитие не са само образователна политика. Те са политика за по-висока заетост, по-добра икономическа реализация и по-устойчиво развитие на държавата", заяви Белобрадова.

Затова особено съществена група изменения е свързана с овладяването на българския книжовен език и езиковата подкрепа. Законопроектът въвежда езикова подкрепа на децата и учениците съобразно техните потребности на всеки етап от развитието им.

Предлага се степента на владеене на български език да се установява задължително в началото на задължителното предучилищно образование, ежегодно през периода на неговото осъществяване, както и в неговия край; при постъпване в първи клас на ученици, които не са били включени в предучилищно образование; и при постъпване в системата на училищното образование на ученици, които са завършили клас, етап или степен в друга образователна система.

Този подход създава условия за ранно идентифициране на езиковите потребности и за навременно предоставяне на подкрепа. Езиковата подкрепа включва обща подкрепа за личностно развитие чрез допълнителни модули, допълнително обучение и консултации по български език, интеграционно обучение в индивидуална форма и подготвителен езиков клас.

Предлага се цялостен нов подход в системата на ранното детско развитие, който е ориентиран не само към предоставяне на грижа, но и към развитие. Развитието на децата от 0 до 7 годишна възраст вече ще е изцяло отговорност на Министерството на образованието и науката (МОН). Яслите преминават към МОН, в момента за тях отговаря Министерството на здравеопазването. С тези промени законодателството отговаря на Европейската рамка за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст.

За първи път в закона намират място допълващи услуги за образование и грижа в ранна детска възраст, които се организират в неформална, близка до дома или домашна среда, включително детски центрове, родителски кооперативи, групи за бебета, детегледачки в домашни условия и други.

Предлага се въвеждане на мандатност на длъжността „директор" за срок от четири години и ограничение едно и също лице да заема длъжността за повече от два последователни мандата. Целта е да се създаде по-ясна връзка между управленската отговорност, качеството на образованието и резултатите на институцията.

Съществен акцент в законопроекта е професионалното развитие на педагогическите специалисти и връзката между квалификацията, атестирането, методическата подкрепа и качеството на образованието. Предлага се атестирането да бъде ежегоден процес на оценяване на съответствието на дейността на учителите, директорите и другите педагогически специалисти с професионалния им профил, изискванията за изпълнение на длъжността и стратегията за развитие на институцията, а за директорите - и на управленската им компетентност.

Дава се и възможност на родители, които са записали детето си в частна ясла, детска градина или допълваща услуга, еднократно да откажат място в общинска детска градина и въпреки това да продължат да получават компенсации до края на учебната година.

Актуализират се целите на предучилищното и училищното образование чрез изрично включване на развиването на медийна грамотност, критическо мислене и умения за работа със съвременни технологии и изкуствен интелект. Библиотеките се въвеждат като основна част от образователната инфраструктура в училищата.