/КРОСС/ Към момента няма нито една договореност с „Райнметал", която да защитава българския интерес и която да показва проектна готовност. Това каза снощи вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев в предаването "Говори сега" по БНТ.

Под думите му разговорите с „Райнметал" започват от един празен лист, което е наследството от предишното управление. "Установихме основни дефицити, които са на структурно ниво и които под всякаква форма ни дават това обяснение - че не имало силна преговорна позиция, под някаква форма правителството и кабинета Борисов не са били в готовност да вървят напред с този процес професионално", заяви Пулев.

Пари категорично няма, не са били заложени такива, допълни министърът. „Няма финансова обосновка за финансовите параметри и реално за обекта на инвестиционното намерение. В един момент от 400 милиона евро задължение като инвестиционен характер и сума от страна на българското правителство тази сума набъбва до близо 700 милиона евро. Т.е. задължението на българската държава става около 1,5 милиарда лева зад които стоят 180 милиона обезпечения в бюджета, като те стоят за жалост само на хартия", посочи министърът на икономиката.

Той даде и пример за странни и симулативни действия от страна на предишните управляващи в лицето на Теменужка Петкова и Бойко Борисов. „Буквално залагат се 180 милиона лева в бюджета, които в серия от транзакции стигат до ВМЗ, партньора на "Райнметал" в съвместното дружество. 180 милиона се превеждат от централния бюджет към ВМЗ под формата на увеличения на капитала. Стигат до ВМЗ и буквално преди да бъдат осчетоводени и преди да бъдат регистрирани в търговския регистър, те се връщат от ВМЗ под формата на дивидент пак към централния бюджет. Една схема, една серия от счетоводни транзакции, която има две основни цели. Първо, да заблуди нашите европейски партньори, че има пари, че има първоначален капитал, за да се подкрепи тази инвестиция, и второ - да заблуди българските граждани, като масажираме едно дефицитно число с серия от счетоводни хватки. Това нещо е доста низко ниво дори за ниските стандарти на кабинета „Борисов", обясни Пулев.

Паралелно са се водили и преговори със строителни фирми - „Хидрострой" и „Главболгарстрой", въпреки че няма проектно дружество и обособени финансови параметри. „Започват преговори, въпреки че няма още осигурено финансиране, за строителни намерения в размер на 270 милиона евро. Изведнъж се появяват странични дружества в цялостната конструкция, която са изцяло извън обхвата на съвместното предприятие между ВМЗ и „Райнметал". Появява се трета страна, която е обособена като независимо дружество под юрисдикцията на Министерство на икономиката. Още няма подписан учредителен договор, няма съвместно предприятие. На каква база те влизат в преговори отвъд ЗОП?", попита Пулев.

Зад тези действия на предходното управление той прозря некадърност и „един нечистоплътен процес зад гърба на важни за нас стратегически партньори". „Започваме един силен политически диалог с немската страна и експертен диалог с „Райнметал". Готови сме да разширим обхвата на дейността с „Райнметал". Имаме ясни, категорични споделени цели. Искаме модернизация на българската икономика и технологичен трансфер така, че нашата военна промишленост да бъде по-силно застъпена във веригите на доставките в Европа", заяви министърът на икономиката.

Плановете на правителството предвиждат максимално използване на ВМЗ чрез интегриране на съществуващите производствени мощности. Пулев съобщи, че се обследват терени с налична инфраструктура, които да бъдат обявени за обекти от национално значение, за да се премине през облекчени и бързи административни процедури.

Икономическият министър посочи нужда от производство на барут и 155-милиметрови снаряди по стандартите на НАТО, но добави, че се разглежда цялото портфолио на „Райнметал", в това число логистична и транспортна техника, дронове, за да се прецени кои продукти могат най-бързо и ефективно да се внедрят в България.

Той обяви три непосредствени опасности пред страната, свързани с функционирането на „Лукойл" в резултат на предходните управления. „Първо - арбитражен спор, второ - законодателната инициатива, която в момента се обръща от Конституционния съд и която ако не предприемем нужните действия, ще доведе до руско управление на рафинерията следващата седмица, и трето - замразяването на сметките на „Лукойл". Ние сме си свършили работата. В постоянен контакт сме с американското и британското посолство, дали сме им цялата кореспонденция. Показваме им едно открито лице и категорично заявяваме, че България ще спазва категорично всички изисквания", подчерта Пулев.

Вече са подадени искания за дерогации, след като вчера САЩ оповестиха удължаване на срока с още един месец на отлагането на санкциите, свързани с активите на "Лукойл". "Подадохме си нужните документи, заедно с експертите от Министерство на енергетиката, имахме редица срещи по темата, официални, неофициални, така че аз смятам, че ние от страна на българското правителство, през лицето и института на особения търговски управител, категорично във всеки един момент сме спазвали изискванията на дерогацията", заяви Александър Пулев.

Очаква се резултатът от международния одит на работата на предходния особен управител на „Лукойл" Румен Спецов.

От "Прогресивна България" вече са внесли промяна в Закона за нефтените продукти, която да превърне обектите на "Лукойл" в обекти с национално-стратегическо значение. "Представете си, ако рафинерията спре да работи утре, защото това е буквално наследството, реално, ако утре спре да работи рафинерията, ако влязат руски собственици, почват да чукат санкциите на вратата, тогава ще има истински демарж от британското и от американското посолство, защото ние няма да имаме друг избор, освен да влизаме в някакъв обяснителен режим. Ние няма да имаме контрол върху тези дружества."