/КРОСС/ Ако ескалацията в Персийския залив продължи, цената на бензина в България устойчиво може да надхвърли 2 евро за литър в близко бъдеще. Това каза бившият министър на енергетиката Александър Николов в предаването „120 минути" по бТВ.

Причините за поскъпването са две. Първата е, че стратегическите резерви в САЩ са на критично ниски нива, а втората - че потенциално може да бъде затворен и вторият ключов маршрут за износ на петрол през Червено море - Баб ел-Мандеб, обясни Николов. Това би направило цялата верига на доставки изключително трудна. При намалено предлагане цените на суровината, от която се произвеждат бензин, дизел, керосин и останалите горива, могат да се повишат драстично.

По думите му след събитията в Персийския залив комбинираният дневен добив на Саудитска Арабия и Русия е около 20 милиона барела. Световното потребление е между 101 и 105 милиона барела дневно в зависимост от сезона. „Това означава, че ако търговските маршрути от Персийския залив бъдат блокирани и Саудитска Арабия не може да изнася, Европа практически няма да има избор и ще трябва да използва руски петрол. При по-интензивни атаки разликата между цената на американския и руския петрол се свива, а понякога цената на руския петрол дори става по-висока", обясни експертът.

По думите му ситуацията в Персийския залив в момента е изгодна за Русия от финансова гледна точка. „Изгодна е и за САЩ, които също произвеждат около 20% от световното потребление. Основният платец е Европа заради странната си политика от 2010 година нататък в енергийно естество", смята той.

България разполага с критична инфраструктура - рафинерията в Бургас. При добро управление тя носи индиректни приходи в бюджета чрез ДДС, акцизи и износ. „Именно затова едно от най-странните и най-неразумните решения, взети от предходния парламент, беше забраната за износ. Там не беше направена ясна разлика между вътрешния пазар и износа. В самото решение, се казва, че износът се забранява, но след това са изброени 6 изключения. Всички те зависят от един човек - директора на Агенция „Митници". Това създава бюрократични пречки, забавя управлението на количествата и вземането на решения в рафинерията. Надявам се новото ръководство, предвид случващото се в световен мащаб, да може да действа по-спокойно и по-бързо", заяви Николов.

Той очерта и ситуацията в управлението на АЕЦ „Козлодуй": по-ниско производство на електроенергия, значително по-ниски приходи и постоянно нарастващи оперативни разходи.

Николов обясни, че през 2022 г. АЕЦ „Козлодуй" реализира приблизително 750 млн. евро печалба. „За да не се влияе анализът от колебанията в цените на електроенергията, трябва да се гледа произведеното количество електроенергия. По официалните финансови отчети през 2023, 2024 и 2025 г. производството намалява. При сегашните цени това означава загуба между 120 и 150 млн. евро годишно, в зависимост от пазарната ситуация. Това вече може да бъде следствие от лошо управление, особено в техническата част", смята той.

Ремонтите също са много важен фактор, защото стойността им се увеличава драстично. „Смятам, че тази тема неизбежно ще стигне до въпроса какво се случва с Висшия съдебен съвет и с прокуратурата. Връзката е начинът на управление. Увеличава се броят на служителите при намаляващо производство. Има необичайно увеличение на цените на някои доставки и странно структурирани критерии по обществени поръчки. Всичко това може ясно да се проследи чрез публичните данни и съответните аналитични инструменти. Лесно може да се види кой и как е управлявал ремонтите, производството и обществените поръчки", коментира той.