/КРОСС/ Новата европейска директива за правото на ремонт има за цел да насърчи поправката на повредени електроуреди и електроника вместо тяхната подмяна, като предоставя повече права на потребителите и цели да ограничи нарастващото количество електронни отпадъци. Директива (ЕС) 2024/1799, която влезе в сила на 31 юли, цели да улесни ремонта на дефектни стоки в полза на потребителите, околната среда и единния европейски пазар. Това се посочва в обзор на нидерландската информационна платформа „Ню", посветен на новите правила, цитиран от БТА.

Когато първите мобилни телефони станаха популярни през 90-те години, беше съвсем нормално да ги разглобяваш сам. Днес устройствата все по-често се сглобяват с лепило, вместо с винтове, което означава, че дори една износена батерия може да бъде достатъчна причина да изхвърлиш цялото устройство.

В лаптопи, смартфони и перални машини се съдържат ценни и редки суровини, като мед и литий. Въпреки това електрониката представлява най-бързо нарастващия поток от отпадъци. Европейският съюз иска да обърне тази тенденция с т.нар. „право на ремонт", което трябва да направи ремонта по-привлекателен и достъпен. Директивата все още трябва да бъде транспонирана в законодателството на всички държави-членки. В Нидерландия законопроектът все още трябва да бъде разгледан от Втората камара (парламента).

Въпросът е дали тази регулация ще бъде достатъчна. „Хората са свикнали бързо да си купуват нещо ново", казва професорът по устойчиво потребителско поведение Рут Муге. „Ремонтът вече не е част от нашия начин на живот."

„Прахосмукачката ви вече не засмуква толкова силно? Тогава поглеждате в „Бол " (Bol) - най-големият и популярен онлайн магазин в Нидерландия и Белгия - и на следващия ден вече имате нова", обяснява Муге. „Ремонтът е много по-несигурен и по-труден. Къде да отидете? Какво не е наред? А ако все пак решите да я поправите, често оставате без уреда за дълго време. Също така разходите за ремонт често са несигурен фактор."

Старите резервни части трябва да се предлагат по-дълго

Разходите са най-голямата пречка за много хора да дадат нещо за ремонт, показва проучване на онлайн платформата „Рифърбд" (Refurbed), която продава реновирани продукти втора употреба. Освен това една трета от анкетираните споделят, че редовно подменят електроника, която все още работи.

Муге разглежда закона като първа стъпка, която се очаква да повиши осведомеността, че повредените уреди не винаги трябва да се заменят, а могат и да бъдат поправени. Затова уредите получават „ремонтна оценка" - нещо като етикет, който показва колко лесно може да бъде поправен даден уред.

Производителите трябва също така да поддържат по-дълго резервни части на склад, за да могат по-старите уреди да бъдат ремонтирани. „Много добро развитие", коментира Борис Блийхам, основател на „ДъФонЛаб" (ThePhoneLab). Неговата компания вече единадесет години ремонтира телефони и лаптопи.

Според Блийхам много производители вече доставят оригинални резервни части на независими фирми като „ДъФонЛаб", докато преди това не беше така. Все пак това често е свързано с доста висока цена. „Оригинален екран за „АйФон (iPhone 13, от 2021 г.) струва 275 евро без ДДС. Това е несъразмерно спрямо стойността на устройството."

Сгъваемият екран се поврежда бързо

Директивата предвижда ремонтите да се извършват на „разумна цена", но не стига достатъчно напред според Муге. В сравнение с цената на много продукти в ново състояние професионалният ремонт често все още е скъп. „Тогава какво е разумно?"

Професорът вижда и още няколко възможности за по-нататъшно развитие. „Правителството би могло да раздава ваучери за ремонт, за да покаже, че това е важно." Във Франция и Австрия вече съществуват схеми, чрез които клиентите получават отстъпка при оторизирани сервизни центрове. Браншовата асоциация „Текник Недерланд" (Techniek Nederland) също подкрепя тази идея.

Освен това Муге черпи вдъхновение от автомобилния сектор, където ремонтът е норма. „Нека въведем и за смартфоните нещо като технически преглед, при който старите части се подменят."

Намирането на надежден сервиз вече е станало по-лесно благодарение на национален регистър. В Нидерландия има и няколко „Кафенета за поправка" (Repair Cafés), където доброволци и посетители заедно се опитват да поправят счупени вещи.

Блийхам забелязва, че хората използват телефоните си по-дълго, отколкото преди. „Новите телефони имат по-малко радикални подобрения в сравнение с преди. Камерата може би е малко по-добра." „Самсунг"(Samsung) вече предлага нови сгъваеми модели, но Блийхам предупреждава, че те бързо се повреждат. „Ако попадне дори една песъчинка, екранът се счупва." Нов сгъваем екран струва 800 евро, независимо дали това е разумно или не.

Какво включва правото на ремонт?

Производителите трябва да предоставят информация за това как да се ремонтира даден продукт и да посочат оценка за пригодност за ремонт, която показва доколко това е възможно.
Продавачите трябва да дават предимство на ремонта пред замяната в рамките на законоустановения гаранционен срок. Ако ремонтът е по-евтин или струва колкото замяната, уредът трябва да бъде ремонтиран. След това гаранцията се удължава с една година.
Дори след изтичане на гаранционния срок потребителите имат право да поискат ремонт.
По време на ремонта потребителите имат право на заместващо устройство, което да ползват временно.
Резервните части трябва да остават на разположение по-дълго, за да могат да се ремонтират и по-старите устройства.
Производителите не трябва да затрудняват или оскъпяват ремонта без необходимост.